— Става дума за дрехите от паяжинена нишка. — И тя обясни случилото се.
— Жени! — промърмори той. — Сега ще погледна, остана ми малко.
Майсторът започна да рови из сандък с макари, извади една и намота малко от нишката между пръстите си. Начинът, по който шаваха, напомняше на Ниш за паешки крачка.
— Изпрахте ли плата? — попита тъкачът.
— Не — отвърна Иризис. — Мислех, че вие вече сте го сторили.
— Не съм ви перачка! — Той й хвърли мрачен поглед. — Ето ви отговора. Платът е суров. Все още носи следите от паяка.
— Как да ги отстраним?
— Откъде да зная? За пръв път работя с такава нишка. И за последен, защото беше същинско мъчение. — Навъсен, той удари с юмрук по стана. — Топла вода и благ сапун. Никаква луга! С водата също внимавайте. Затова казах топла, а не гореща. Иначе и мишка няма да може да ги облече.
— Благодаря ви — каза Иризис.
Онзи само изсумтя и се отправи към стана, с който се бе занимавал при идването им.
— Очарователен човек — вметна Ниш.
— Работи добре, точно както го помолиш. Просто не обича жените. И с основание, предполагам.
Ниш не попита за повече подробности, а самата тя не обясни. Иризис продължи към перачницата, където остави дрехите и даде подробни инструкции, а механикът се върна в работилницата си, където замени дръжките на очилата с ремък, закопчаващ се на тила. Подплатата покри с паяжинен плат, усърдно измит.
Същия следобед и вечер той прекара часове с Юлия, загледан как тя се разхожда с антифоните и със завързани очи. На няколко пъти тя си слагаше очилата, но неизменно ги махаше след няколко минути. Очевидно предпочиташе да не вижда нищо, отколкото да търпи някакъв дискомфорт.
Ниш мълчеше. Искаше тя да свикне с присъствието му. Бе оставил вратата отворена и оттам навлизаше светлина. В двата края на коридора имаше пазачи, които държаха любопитните настрана.
Харесваше му да я наблюдава. Юлия беше дребна, но с примамливи форми. Извивките й представляваха приятен контраст на удължената Иризис. Кожата й, която никога не бе виждала слънце, бе мека като бебешка. Тя продължаваше да се разхожда напред и назад, без да се притеснява от голотата си, а у Крил-Ниш започна да се поражда желание.
И защо не, помисли си той. Тя е жена. Може би това ще заякчи още повече доверието й към мен. Иризис няма да узнае, не е и необходимо. Умът му остана потопен в тези сладостни представи, докато в един момент Ниш не забеляза, че Юлия е започнала да крачи много бързо. От нея се излъчваше притеснение.
Дали беше усетила мислите му? Ниш бързо си оправи панталоните и в този момент видя висок силует, стоящ на прага. Механикът се приближи.
— Тя е по-добре, макар че още изпитва затруднения с очилата.
Иризис го измери с леден поглед. Сякаш бе отгатнала доскорошните му мисли.
— Дрехите й са готови — сухо рече тя.
Механикът протегна ръка, ала Иризис го подмина и закрачи към Юлия. Последната започна да отстъпва, издигнала ръце пред себе си.
— Пълзи! — промълви Юлия.
Иризис изглеждаше раздразнена. Много скоро щеше да избухне, с което щеше да разруши целия досегашен и трудно постигнат напредък.
— Спри! — просъска Крил-Ниш. — Остави на мен.
Иризис заплашително повдигна ръка. Очевидно се канеше да го удари. Ниш се приготви да посрещне удара — бе готов да го понесе, защото имаше вероятност това да смъкне друга преграда между него и Юлия.
Яростно изсъскване се откъсна от гърлото на Юлия. Тя приклекна с присвити пръсти, вперила остър поглед към Иризис.
Занаятчията направи крачка назад, сви рамене и подхвърли дрехите към Ниш.
— Ще ми се аз да получавах подобна лоялност. — Тя се оттегли до вратата.
Ниш се чудеше как да убеди Юлия, че дрехите сега са различни. Той разкопча ризата си и я пусна на пода. Девойката се обърна към него.
Иризис изсумтя отвратено.
— Не мога да повярвам!
— Мълчи.
Разбира се, дрехите бяха прекалено малки за Ниш. Той взе блузата, прокара я по гърдите си, а после зарови глава в нея. Допирът на плата бе смайващо нежен.
Механикът притисна одеждата с ръка и повтори същото с панталоните, чорапите и ръкавиците, а после протегна блузата. Юлия я взе с два пръста, много предпазливо и колкото се може по-далеч от тялото си, като че цялата блуза бе полазена от паяци. След като я подържа малко, тя бавно я приближи към лицето си и подуши. После, със същата предпазливост, допря тъканта до бузата си. Изглежда остана доволна, защото разшири яката с ръце и започна да се облича. Спря, когато дрехата покри гърдите й, потръпвайки от спомена за предишното обличане. Сетне я дръпна изцяло и остана застинала. Ниш бе затаил дъх. Все още стоящата на прага Иризис правеше същото.