Юлия звънко се засмя, който звук Ниш оприличи на дъха на любима, галещ ухото му. С едно движение тя нахлузи панталоните и започна да подскача радостно из стаята.
Тя се озова зад Крил-Ниш, обгърна го с ръце и ги повдигна към носа му. Той ги подуши — очевидно това се очакваше от него, защото Юлия възобнови веселия си танц. Движенията й бяха плавни и изящни. Макар очите й да бяха вързани, девойката не се затрудняваше в ориентирането, нито веднъж не се блъсна в кофата или в стените.
Ниш се отдръпна до вратата.
— Много добре — каза Иризис. — Започваме още днес.
Двадесет и две
Не след дълго Тиан откри, че е вървяла по сляп тунел. Тя пое обратно и недалеч от входа на девето ниво откри разклонение, което вчера бе подминала. Наляво или надясно? Тя избра левия тунел, но скоро се натъкна на ново разклонение. Занаятчията спря и се навъси. Тук много лесно можеше да се изгуби. Младата жена се върна до самия вход и погледна нагоре. Откъм шахтата долиташе кънтене. Явно се готвеха да я преследват.
Тиан се върна до първия кръстопът, като отброяваше стъпките. Искаше й се да има хартия, на която да си направи карта. По време на чиракуването й често се бе налагало да запомня цели последователности за сглобяване, които впоследствие да възпроизведе седмица или година по-късно. Дали и сега щеше да е в състояние да го стори? Вървейки, тя започна да нанася в ума си разположението на тунелите. Тази карта нямаше да бъде съвсем вярна, но пък и приблизителен ориентир е за предпочитане пред никакъв. Възнамеряваше — ако не умреше от глад и ако преследвачите й не я намереха — да открие споменатия от Джоейн проход, онзи, свързан с другата мина.
Тя изследваше проходите, запечатвайки разположението им в ума си — вплетен лабиринт, сред който тя бе само точица. В един момент Тиан дори осъзна, че е започнала да си тананика. Отново чувстваше, че е поела контрол.
Измина цял ден (доколкото можа да прецени по стомаха си), преди да състави план на цялото ниво. Трудно й беше да запомня взаиморазположението на различните проходи. Отдавна не бе упражнявала тези си умения. Но пък Тиан обожаваше предизвикателствата. Извлеченото удовлетворение бе правопропорционално на трудността им.
Много участъци бяха наводнени. Девойката се укори, че не е взела със себе си щипците с удължена дръжка на Джоейн. С тях щеше да е в състояние да проверява дълбочината. Докато сега не й оставаше друго, освен да навлиза слепешком и да се надява, че нивото на водата няма да се изкачи над раменете й, защото с багажа си не можеше да плува.
В повечето случаи водата й стигаше най-много до под кръста, ала беше адски студена. Освен това не се отразяваше добре на ботушите й. В края на деня Тиан бе изтощена, а мокрият плат бе протрил вътрешната страна на бедрата й.
Тя си намери място за нощувка и се съблече, за да огледа пораженията от прехода. Кожата й се бе зачервила здравата. Неволно си представи, какво би казала матроната за петна на подобно стратегическо място, което я накара да избухне в смях. Прозвуча й странно, особено когато ехото я връхлетя. Някак маниакално.
През целия ден Тиан бе размишлявала за сияещия кристал. Той не приличаше на нито един от хедроните, с които бе работила досега. Не беше обработван, за да придобие съвършената си форма — тя просто беше негова същина, с която се бе появил преди милиони години. Младата жена го искаше отчаяно и това я притесняваше. Възможно ли беше между нея и кристала да се е образувала връзка само след едно използване? Трябваше да впрегне цялата си воля, за да не посегне да го извади от раницата.
Тази нощ тя отново сънува младия мъж, но този път бе различно. Двамата се намираха един срещу друг и се гледаха. Той започна да тича към нея. Тиан също се затича. Той протегна ръце. По лицето му се четеше желание. Тя застина. Бляновете й винаги бяха приключвали със спасяването. Но този сън показваше, че младежът иска нещо от нея. Какво? Тиан не искаше да се обвързва по такъв начин. Тя се извърна. Младият мъж отпусна ръце и си отиде с наведена глава.