По-дребното помещение приютяваше инструменти, карти и схеми, готови и незавършени механизми, както и всякакви материали. Именно тук Иризис бе намерила паяжинената нишка.
Край вратата бе оставен поднос с храна и напитки. Занаятчията вече бе започнала да потропва с крак, когато Ниш се появи, следван по петите от Юлия — маскирано куче. Механикът заключи двете врати, външна и вътрешна.
Юлия изглеждаше напрегната. Може би заради непознатата обстановка, може би заради това, което се очакваше от нея, реши Иризис. Перцепторът остана до вътрешната врата, душейки с наклонена встрани глава.
— Би ли искала да хапнеш нещо, Юлия? — високо попита Иризис.
Антифоните пропуснаха част от звука и Юлия подскочи. Явно не беше усетила присъствието на Иризис. Тук имаше толкова много миризми: стари книги, мухлясал килим, палисандрово дърво, машинно масло и киселини (откъм тезгяха), горещ восък и закованата над огнището риба меч, чийто мирис не можеше точно да бъде описан. Иризис нарочно беше запалила и ароматни масла: цибет, розмарин, кедър — за да провери дали Юлия ще се обърка.
— Не, благодаря — отвърна дребната жена, копирайки гласа й. Започна да обикаля стъпка по стъпка из стаята, като веднъж леко се бутна в бюрото, а друг път в стол. Изглежда заучаваше разположението бързо, защото повече не се блъсна в нищо. Често докосваше някои предмети, а други доближаваше до носа си.
През цялото време Ниш не изпускаше Юлия от очи, което подразни Иризис. И същевременно я озадачи. Нима бе възможно да изпитва ревност?
— Обясни ни какво правиш, Юлия — меко каза Ниш.
Може би думите му бяха прекалено тихи, защото дребната жена се огледа объркано, като че опитваща се да долови точната посока на недочут шепот. Той повтори думите си, по-силно. Юлия го погледна и му отговори със собствения си глас, мек и безцветен като косата й.
— Тук решетката е различна. Освен това в нея има нови възли.
— Това трябва да са артефактите на стария майстор — рече Иризис. — Ако можеш да разпознаваш проявите на Тайното изкуство, тук би трябвало да виждаш много от тях. Той имаше купища магически приспособления. Помня, че ми ги показваше, когато бях малка.
— Виждам само две — отвърна Юлия с гласа на Иризис. Вече бе престанала да имитира Ниш, което също дразнеше занаятчията. — Опитвам се да променя решетката и да ти намеря място. — Това беше отговор на въпроса на Ниш.
— А как изглежда тя? — попита Иризис.
Върху лицето на Юлия изникна упорито изражение, но то трая само миг.
— Ти ли я направи? — Тя хвана долната част на блузата си и леко я протегна напред.
— Да — рече занаятчията. — Харесва ли ти?
— Чувствам се прекрасно. Останалите дрехи винаги ме жулят и стържат. — Тя потръпна. — Решетката изглежда така, както си поискам. Понякога я променям.
— Как изглежда сега? — поинтересува се Ниш.
Веждите на перцептора леко трепнаха над маската.
— Ветрила.
— Ветрила? — повтори Иризис. — Какво по дяволите трябва да значи това?
Този път Юлия не трепна и не се раздразни, макар че се приближи по-близо до Ниш.
— Харесвам ветрила! — дръзновено рече тя. — Гадател Фламас, който ми позволи да живея в тъмницата му, имаше стотици от тях. И бяха красиви. Всякакви цветове и шарки. Обичах да поглеждам към тях през пръстите си.
— Юлия, нашите съзнания не могат да ги видят — каза Ниш. — Не разбираме какво имаш предвид под ветрила.
— Решетката ми е ветрило. Огромно ветрило се разгръща пред мен, нагънато на стотици места. — Тя разпери ръце. — Сега е тюркоазено, но мога да променя цвета, ако ис…
— Небеса, кого го е грижа за… — Срязана от резкия жест на Ниш, Иризис бе принудена да замълчи.
— Всичко пред мен е разположено върху ветрилото, милиони драскулки. Хората винаги се отличават от останалите неща. Те са по-ярки, но са заплетени. Понякога мога да разплитам възлите им.
— Какви хора? — заинтригувано попита занаятчията. — Искаш да кажеш, че виждаш всички в света?
— Не, разбира се! Само талантливите хора. — Юлия се беше намръщила презрително. — Повечето са дребни точици, в които не мога да надникна, само че някои хора се появяват като ярки възли, особено онези, които използват Тайното изкуство. Джал-Ниш ме научи на това.