— Мен можеш ли да видиш? — попита Ниш.
— Ти нямаш талант. — Тя го каза тъй прямо, че механикът трепна.
— Мен също не можеш да видиш — сухо каза Иризис.
— О, теб те виждам! Само че ти не си възел, а черно топче.
Занаятчията помълча малко, сетне продължи:
— Но ти спомена няколко ветрила.
— Зад мен се разгръща друго ветрило. Сега е бледосиньо, много по-малко. Него не мога да видя така добре. Други ветрила се разгръщат встрани. — Разпери ръце. — И нагоре, и надолу! Онова, което отива надолу, е кафяво, но него не мога да видя ясно.
— Просто чудесно! — изтърси Иризис. — Това ли е талантът, за който трябваше да полагаме такива усилия? Драскулки върху ветрила? Направо да повикаме перквизитора да ни обезглави още сега.
Все още разперила ръце, Юлия застина. Ниш закова с убийствен поглед Иризис.
Перцепторът бавно се завъртя, за да застане с лице към механика.
— Да ви обезглави? — прошепна тя.
— Ако не намерим занаятчия Тиан и не я доведем обратно, точно това ни чака — рече Крил-Ниш. — Надявахме се да изработим магическо устройство за теб, с чиято помощ да намерим Тиан.
— Не е задължително да са ветрила — рече Юлия. — Моделът може да бъде каквото си пожелая. Понякога светът е като увиснало във въздуха яйце, пълно с ярки петънца. Или…
Иризис сграбчи кичур от косата си с видимото намерение да го отскубне. Зъбите й скръцнаха.
Ниш приклекна пред дребната жена.
— Проблемът, Юлия, се състои в това, че ние не разбираме как ти съзираш света. Ние не виждаме ветрила и петнисти яйца. Не знаем как да използваме решетката ти, за да намерим Тиан. Трябва да я намерим, иначе ще изгубим войната. И тогава лиринксите… — Той млъкна, защото Юлия започна да трепери.
— Тя трябва да знае — вметна занаятчията.
— И тогава лиринксите ще ни изядат — довърши Ниш.
Юлия изхриптя, отърча в склада и се сви там. Двамата не я последваха.
Ниш премести подноса с храна до бюрото и го подаде на Иризис. Тя отказа. Самият механик си взе няколко сушени смокини и започна шумно да изсмуква вътрешността им. Звукът се стори особено дразнещ на Иризис.
— Нещата вървят на зле, Крил-Ниш!
Той сепнато я погледна.
— За пръв път от не зная колко време насам използваш правилното ми име.
— Което трябва да е показателно за дълбочината на отчаянието, което изпитвам.
— Не мога да повярвам, че ти се предаваш, Иризис.
— Няма начин да успеем. Няма как да видим това, което вижда тя, а дори и да имаше, не бих могла да изработя устройство. Ясно ти е защо.
— Вече започва да ми се изяснява — рече механикът.
— Какво ще кажеш на баща си?
— Че е невъзможно да изработим устройство, защото ще са ни нужни години да разберем начина, по който талантът Юлия функционира. В това има голяма доза истина.
— Разбира се! Не е нужно да казваш, че е защото съм безполезна и некомпетентна.
— Да, не е. Но и в този случай с нас е свършено.
Той започна да се разхожда из стаята и да разглежда схемите, книгите, свитъците и странните, полуготови устройства, разхвърляни по работната маса. Иризис си отхапа от наденичка с канела. Но нямаше апетит.
Някой почука на външната врата. Ниш не обърна внимание, само че посетителят упорстваше.
— Няма ли да отвориш най-сетне?! — тросна се занаятчията.
Механикът отключи вътрешната врата, дръпна резето на другата. Оказа се, че отвън стои перквизиторът и изглежда раздразнен.
— Е? — нетърпеливо възкликна Джал-Ниш.
— Напредваме — излъга синът му. — В момента не мога да говоря, заети сме.
Джал-Ниш го сграбчи за дрехата.
— Разполагате с време до утре сутринта. Войниците на Ги-Хад са открили Тиан в мината, но са били нападнати от лиринкси. Отговорникът е единственият оцелял. А Тиан… Тиан… — Той се давеше от ярост. — Това ще ме довърши.
— Какво? — кресна Ниш. Спохождаше го отвратително предчувствие. — Мъртва ли е?
— Тялото й не е било открито. Или е мъртва и изядена, или е била отведена. Ако измъкнат тайните ни от нея…
— Може да е избягала — намеси се Иризис. — Бива я в това.