— Никой не може да избяга от лиринкс. Какво ще кажа на скрутатора?
Краката на Крил-Ниш не го държаха:
— Какво ще правим?
Перквизиторът грубо го изправи.
— Скрутаторът иска Тиан. Ще я намерим, ако е жива, и ще я върнем.
Той блъсна Ниш назад, при което последният се приземи по задница.
— Пак казвам, давам ви време до съмване. Тогава тръгвате с нас — без значение дали за да довършите работата си, или в ролята на обикновени войници. — И Джал-Ниш затръшна вратата в лицето на Ниш.
— Гади ми се — заяви механикът. — Сякаш отново съм ученик и баща ми ми преглежда домашните. Никога не оставаше доволен.
Иризис си взе парче сирене и замислено започна да го гризе. Механикът започна да прокарва нокти по дъските. Изключително дразнещ звук, породил у занаятчията желание да го зашлеви.
— Остава ни само едно нещо — продължи Крил-Ниш. — Тъй като не можем да изработим търсещо устройство, ще трябва да вземем Юлия с нас и да опитаме да я използваме.
— Тя ще откачи!
— Животът ни зависи от това.
Юлия бавно се приближи до Ниш и го докосна по бузата.
— Искам да ти помогна, Ниш.
— Зная. — Той се изправи. — Можеш ли да видиш Тиан?
Перцепторът сви рамене.
— Не зная как изглежда тя.
— Неотдавна ти каза, че си видяла жена с ярък кристал. Сега виждаш ли я? — включи се Иризис.
— Кристалът угасна.
— Искаш да кажеш, че е мъртва? — Ниш подскочи.
— Не я виждам.
— Кога угасна?
— Днес. Вчера.
— Днес или вчера, Юлия? Много е важно.
— Не зная.
Иризис постави на масата един контролер и разгърна пипалата му.
— Това устройство е било изработено от Тиан. Може да ти помогне да я усетиш.
Юлия дори и не го погледна.
— Не е нужно да я търся. Ако кристалът се събуди, ще го видя в модела си.
— Но тази жена действително ли е била Тиан? — настояваше Иризис. — Прилича ли възелът й на този контролер?
— Не, но личи, че тя го е направила.
— Значи жената е била Тиан? — напрегнато каза Ниш.
— Да.
— Най-сетне! — възкликна Иризис. — А какъв е кристалът, който виждаш? На този ли прилича? — Тя повдигна контролера, сочейки хедрона.
— Не.
— Ами на този? — Иризис сне индикатора си и го постави в ръката на Юлия.
— Не, много по-силен е.
— Какво ли би могло да бъде? — рече механикът.
Сините очи на Иризис заблестяха.
— Чудя се…
— Да?
— Няма значение.
— Умееш ли да разчиташ карти? — обърна се Ниш към Юлия.
— Зная какво са. Но никога не съм виждала. Ярката светлина наранява очите ми.
Механикът взе една от картите, които бе разглеждал по-рано, и я разстла на пода.
— Това е карта на фабриката. Ето тук е стаята, в която живееш… — Той се сети. — Разбира се, ти не можеш да я видиш, а аз не мога да я опиша така подробно.
Макар очите й да бяха закрити с превръзка, погледът й бе насочен към него. Настъпи тишина. Най-сетне Юлия тихо каза:
— Ще опитам с… очилата. Само за малко.
Крил-Ниш ги взе и свали маската й. Юлия бе стиснала очи. Механикът й постави очилата и ги закопча на тила й.
Иризис се навъси, защото не й убягна начинът, по който пръстите на Ниш докосваха шията на дребната жена.
Юлия погледна надолу.
— Виждаш ли картата? — попита Ниш.
— Да. — Отговорът й бе все така тих.
Той й обясни означенията за стени, врати, прозорци и мебели. Юлия усвояваше бързо, нали живееше в свят на символи.
— Твоята стая е тук. Ето по този път минахме днес. На това място се намираме сега.
Юлия прокара пръст по очертанията на стените. Ниш се убеди, че тя е разбрала.
— А този символ обозначава мащаба. С негова помощ можеш да отмерваш на какво разстояние едно от друго се намират нещата. Например — колко крачки сме извървели.
Юлия разбираше концепцията за отмерване, но не можеше да я прилага. Посоките бяха друг проблем — тя познаваше ляво и дясно, напред и назад, само че посоките на компаса не й говореха нищо. Моделът на решетката й не се основаваше върху подобно фиксиране.
Ниш се опита да й обясни за север, юг, изток и запад, ала Юлия ги съотнасяше към ляво и дясно и се объркваше в мига, в който механикът завъртеше картата. Той й показа и друга карта — на земите между Тикси, фабриката и родния й Фасафарн. Това също не съдържаше никакъв смисъл за нея — цялото пътуване Юлия бе прекарала вглъбена в себе си. Нито имаше представа за изминалото време, нито за изминатото разстояние, нито знаеше кои земи е прекосила.