Тя започна да изрязва снежни блокове с ножа си, които струпваше от двете си страни. Беше тежка работа, но полезна — тук склонът бе леко вдлъбнат. Макар хлътнатината да беше много плитка, пак предлагаше известна защита.
В един момент ножът на Тиан буквално удари на камък, остъргал целия сняг. Тя бе успяла да обгради две трети от заслона си. Видимостта бързо се свиваше, скоро спадна до две стъпки. Младата жена започна да използва снега и под себе си, за да довърши укритието. Когато стана готова, мястото приличаше на малка гробница, две крачки широка и четири дълга.
Смрачаваше се. Тя мушна ръце под мишниците, защото кристалът също се беше охладил и почти не сияеше. Само да имаше начин да влее сила в него, за да се стопли. Тиан подири полето, но не усети нищо. Може би се намираше прекалено далеч от възловата точка, макар това да й се струваше малко вероятно.
Тя изяде нова дажба, състояща се от сушени плодове, ядки и лой. Храната се превърна на тухла в стомаха й. След като потри нозе в напразен опит да ги сгрее, занаятчията се уви с палтото и се облегна на стената, за да си почине. Стараеше се да не заспива, но непрекъснато се унасяше и се сепваше в последния момент, само за да задреме отново.
А отвън бурята достигаше връхната си точка. Снегът натрупваше със смайващи темпове. Край фабриката вече бе натрупал до половината стена, а какво остава за тук, високо в планината. Тукашните преспи бяха още по-дълбоки. Към полунощ бе навял четири дължини и нямаше никакво намерение да спира.
В снежната си пещера Тиан сънуваше подобаващи сънища — студ. Явно подсъзнанието й й ги подаваше. Целият свят бе изграден от студ. Само студ…
Помощ!
Първоначално тя не осъзнаваше откъде идва викът. Възможно беше дори да е рожба на собствения й ум. Във всеки случай той прониза синапсите й.
Помощ!
Дълъг сън, бавно застиване, забавяне на всички телесни процеси. Неусетно тя се доближаваше до предела, отвъд който връщането бе невъзможно.
ПОМОЩ!
Тиан трепна насън и потъна в съновидение, съсредоточено около светла точка. Светлата точка бавно се движеше сред мрак. След себе си тя остави няколко петънца, за да започне друго очертание, при което пораждаше още точки. И нова линия.
Едва след стотната черта замаяното й съзнание започна да различава образ. Поредица хоризонтални линии, вертикални и два диагонала. Последните излизаха от един вертикал. Всичко това съграждаше толкова бегъл образ, че Тиан различаваше единствено геометрични фигури.
Внезапно той изникна. Младият мъж от балкона. Ръцете му бяха повдигнати умоляващо.
— Тук съм — простена Тиан. Устата й се вледени.
Той не беше чул, защото образът не се промени.
Помощ!
Тя опипом подири сферата, хедрона и шлема, убеди се, че захранващият кристал си е на мястото, след което много бавно си сложи шлема. Изстиналите проводници изгаряха кожата й, но Тиан не обърна внимание.
Занаятчията започна да променя топчетата и жиците, опитвайки позиция подир позиция, за да настрои сферата към хедрона. Внезапно синхронът бе постигнат. Две плавни струи се сляха. Сияещите линии изчезнаха, заменени изцяло от онзи младеж.
Коя си ти? — изрече той директно в ума й. Отново говореше по онзи специфичен начин. К-о-я с-и т-и?
Гласно тя рече:
— Аз съм Тиан. С теб вече говорихме веднъж. Аз съм занаятчия от Сантенар.
Покажи ми се, Тиан.
Засрамено, защото очевидно той бе заможен и от добро семейство, а пък тя не притежаваше нито една от тези характеристики, Тиан представи образа си. Това беше онази Тиан, която бе зърнала в огледалото на размножителната палата, когато двете слугини за пръв път й бяха сложили грим и й бяха направили прическа. Та това пак си беше тя. Не ежедневната Тиан, но пак си беше Тиан. Почувства се леко гузна заради заблудата.
Тиан! — ахна той. — Ти си прекрасна.
Тя почувства топлина.
— Как се казваш? — попита колебливо.
Минис, приемен син на Витис от клана Интис. Първи клан!
Той толкова приличаше на онези принцове, които баба й беше описвала. Само че в момента Минис се намираше в смъртна опасност. Също като самата Тиан.