— Когато Забраната била нарушена и Майгрейт прекосила Пътя между Световете…
Тиан се поколеба, защото се боеше, че те няма да знаят за какво става въпрос.
Това е част от нашите Истории. Продължи.
— Това се е случило преди двеста и шест години…
Или триста и деветдесет по нашето летоброене, рече Триор. Но ние все още помним.
— Тогава лиринксите дошли на Сантенар, заедно с други зловещи създания, населяващи празнината.
Някои дойдоха и на Аахан, продължи Триор с мек глас. Но не се задържаха дълго. Разкажи ни за себе си, Тиан.
— Умея да работя с ценни метали и керамика, също и кристали. Всичко това е нужно за изработката на контролери.
Какви са тези контролери? — попита Минис.
— Мисловно управлявани механични системи, които позволяват на обикновен човек да управлява кланкер. — Тя си представи образа на осмокрака бойна машина.
Удивително! Безизразният глас на Луксор сега издаваше интерес. Лицето му изникна, макар че бе с много размити очертания. Много остроумно. Как точно постигат това тези устройства?
Тиан обясни за податливостта на определени кристали да извличат полето около възловите точки, също обясни и на какъв принцип получената сила бива преобразувана.
Значи ти сглобяваш контролери? А какво ви е послужило за образец?
Тиан започваше да се изнервя. Какво значение имаше? Но пък нали не бързаше за никъде…
— Схемата ми бе показана по време на чиракуването ми. Самата аз въведох известни усъвършенствания.
Покажи ни я, нетърпеливо рече Луксор.
— Вие не принадлежите към моя народ. Това би било измяна.
Тогава не можем да ти помогнем, остро рече той.
Моля те, Луксор, каза Минис. Тиан, има нещо, което не разбирам. Ти каза, че сама си построила устройствата, с които се свързваш с нас. Къде си видяла техните схеми?
— Нужно ми беше устройство, което да усилва сигналите от повреден контролер, затова ги изработих.
Това трябва да ти е отнело много време, може би месеци?
— Всъщност ми бяха нужни няколко дни — отвърна Тиан. — Това ми е работата.
Има ли и други занаятчии с талант като твоя? В гласа се долавяше възхищение.
— Не познавам всички занаятчии. Не съм посещавала другите фабрики. — И с лек оттенък на гордост добави: — Но казват, че нашата фабрика е най-добрата.
Какво захранва тези приспособления, Тиан? Пак ли кристал?
Тя си спомни, че още не бе показала бипирамидата.
— Специален хедрон. Него дори не се налагаше да обработвам.
И Тиан изпрати ясен образ на хедрона от рутилов кварц, сияещ, пронизан от иглици.
Последва мълчание. Удивено мълчание, осъзна Тиан.
Какво има? — разнесе се гласът на Минис. — Какво не е наред?
Останалите двама тихо говореха помежду си.
Кажете ми! — кресна Минис.
Това е амплимет! — рече Триор в удивен шепот, който очевидно не беше предназначен да бъде чут от Тиан. В продължение на хиляда години не е бил откриван друг. Само го погледни!
Тя изобщо знае ли какво притежава? Луксор леко се давеше от вълнение. Възможно ли е тя да е начеващ геомант?
Мълчете! Минис отново се обърна към нея. Тиан…
— Минис, защо зовеше за помощ? — прекъсна го тя.
Аахан умира, дрезгаво отвърна младежът. С красивия ни свят е свършено.
— Вие сте от Аахан? — невярващо рече девойката. Знаеше за тази планета — втори от Трите свята. Аахан заемаше самата сърцевина на Историите. И най-невръстното хлапе знаеше за него. Светът, приютявал аахимите, впоследствие поробен от малка група харони. Но след нарушаването на Забраната аахимите отново станали господари на света си.
Тя разговаряше със същества отвъд празнотата — струваше й се невероятно. Може би несъзнателно бе разбирала, че Минис е от друг свят, но едва сега го осмисляше. Всичките й мечти се стопиха, снежинка сред кипящо олио. Тя нямаше да може да му помогне. Никога нямаше да го срещне.
— Какво се случва с Аахан? — печално попита тя.