Целият свят изригва. По кората са плъзнали пукнатини, дълги стотици левги! Аахан ще оцелее, но не и ние! Светът ни ще остане необитаем за около десет хиляди години. Или десет милиона.
— Как се е стигнало до това?
Смятаме, че е последица от нарушаването на Забраната, защото започна по същото време.
— И колко време ви остава?
По наши изчисления — няколко месеца. А в най-добрия случай — година. Лавата настъпва към нас от всички посоки. Скоро няма да ни остане място, където да отстъпим.
Тиан клюмна. В гърлото й се бе образувала лепкава буца.
Минис щеше да умре.
Тиан?
По страните й се стичаха сълзи, замръзващи почти на момента.
— Да? — задавено попита тя. — Ти ще умреш, аз също. Всички сме обречени.
Тиан се тресеше. Мечешките челюсти на отчаянието я поглъщаха на големи хапки.
Може и да има начин! Гласът на Минис съблазнително шепнеше в ума й.
— Какъв?
Бихме могли да ти помогнем през амплимета ти. А в замяна ти ще помогнеш на нас.
— Ще направя всичко! — с готовност рече тя. — С какво бих могла да ви помогна?
Първо трябва да те спасим. Слушай внимателно. По някакъв начин ти си се натъкнала на древното изкуство геомантия.
— Геомантия? Предсказване по пясък? — Тя дори не направи опит да скрие презрението си. Това бе най-долното фокусническо мошеничество.
Не тази жалка пародия, рече Триор. Същинската геомантия е най-могъщото Тайно изкуство, защото черпи мощ от самата земя. Гадаенето винаги е ограничено от силата, предоставена на разположение. Повечето гадатели я съхраняват у себе си или в различни приспособления. Или пък извличат нищожни количества от места, които не разбират. А геомантията предлага неограничено могъщество за онзи, който притежава амплимет и знанието да го използва. Представи си силата, която кара планетата да се разтърси, която я запазва в орбита. Силата на ветровете, на континентите, на изригващата сърцевина. Ето с такава сила разполага един геомант.
Но това е и опасна сила, заяви Луксор. Геомантията е най-трудното Тайно изкуство, също и най-смъртоносното. Твоят амплимет е ключът. Единствено тромавата ти настройка те е спасила. Ти си извлякла незабележимо количество енергия, иначе не би оцеляла от преноса. Ала самото ти постижение говори, че притежаваш вроден талант.
— Има много случаи на загинали по време на работа занаятчии — каза Тиан. — Прогорени отвътре. Откакто изработих тези приспособления, главоболията ми станаха далеч по-силни. Крайниците ми пламтят и потрепват, освен това започнах да виждам чудати, невъзможни неща.
Какви неща? — многозначително попита Триор, като погледна към Луксор.
— Трудно е да го обясня — каза занаятчията. — Плаващи във въздуха цветни форми, които се раздуват и се свиват, изчезват и изникват другаде. Напомнят ми на… — Тя млъкна. — Полудявам, нали? Имам кристална треска.
На какво ти напомнят? — настоя Триор.
— На някакви съставни части — промърмори Тиан иззад дланите, с които беше покрила лице. И се засмя.
Не си луда, Тиан. Просто виждаш отвъд.
— Отвъд какво? Искаш да кажеш, че поглеждам в празнотата?
Не точно. В хиперплоскостта.
— Не разбирам.
Двете с теб живеем в свят с три измерения, Тиан, каза Триор. Всеки предмет се отличава с височина, ширина и дълбочина. Но вселената притежава много повече измерения. Някои философи казват, че бройката им достига десет, но ние сме неспособни да си ги представим и осмислим.
— Все още не разбирам.
Трябва да притежаваш забележителен ум.
— Мисля в образи — отвърна Тиан. — Преди смятах, че това е нещо съвсем обикновено и по силите на всеки. Едва впоследствие научих от останалите, че е нещо необичайно.
Така е. Амплиметът трябва да е усилил тази ти способност и тя е започнала да долавя хиперплоскостта. Започнала си да виждаш четвъртото измерение.
Това все още й звучеше безсмислено.
— И какво по-точно?
Фрагменти от силното поле, изпълващо етера.
— То действително изглежда по-силно от полето, което съм свикнала да усещам.
Защото е така. Именно по тази причина то е тъй полезно. А след като си в състояние да го виждаш, вероятно ще можеш и да го използваш.