— И слабото поле ми предоставя достатъчно сила, стига да съм в границите му.
И в този момент Тиан си припомни за изчезването на полето в Миниен, причинило загубата на петдесет кланкера. Дали лиринксите го бяха пресушили?
Онези отново се спогледаха. Имаше нещо, което не й казваха.
Това е по-безопасен метод, каза Луксор.
Много по-безопасен, добави Триор. При него силата се влива по-директно в амплимета. И си способна да използваш геомантията на места, където не си в състояние да виждаш слабото поле.
— Съжалявам, наистина не разбирам — объркано рече Тиан. — Не мога да ви помогна. Не разбирам за какво говорите.
Последва напрегнато мълчание. Триор тихо говореше с Луксор, който скриви лице. После тя доближи устни до ухото на Минис, който поклати глава. Тя го хвана за ръката и просъска нещо. Минис се освободи и изчезна от образа. Скоро изникна отново, тъй близо, че скриваше останалите двама.
Той я погледна в очите й се усмихна. Тиан почувства как сърцето й пламва. Тиан, любима. Минис протегна ръка към нея, диреща да я докосне. Моля те, помогни ми. Не искам да умра. Аз… За момент той не можа да намери думи. Затова само въздъхна и я погледна, като отново промълви името й с обич.
Тя бе поразена. В този момент никое обещание не й се струваше прекалено прибързано.
— Разбира се, че ще ти помогна, Минис.
Триор изникна в образа. Никой не може да разбере хиперплоскостта, Тиан. Тя е извън границите на разума ни. Но това не ни пречи да я използваме — както ти можеш да използваш полето, без да го разбираш.
— Ами ако абсорбирам прекалено много сила? — Това се беше случвало често, когато ескадрон кланкери навлизаше в слаба възлова точка: пораждаше се странност. Бе имало случаи на изчезнали машини, затова количествата сила, допустима за изтегляне, бяха строго регламентирани. — Ами ако разкъсам стената между Сантенар и хиперплоскостта?
Триор се запъна. Луксор открито зяпна.
— Какво има? — нетърпеливо възкликна Тиан.
Триор придърпа останалите двама и в продължение на няколко минути те разговаряха разгорещено, преди отново да се обърнат към нея.
Не се тревожи за това. Просто прави точно каквото ти казваме и ще бъдеш в безопасност.
— Струва ми се, че главата ми гори.
Енергията, която използваш, протича през теб, каза Триор. Трябва да работим бързо. Когато за пръв път видя Минис, ако не се лъжа, ти имаше слаб, обработен кристал? Намерила си амплимета наскоро?
— Преди по-малко от седмица. Още не съм го използвала… с изключение на сега. — Започваше да се чувства слаба.
Не го използвай! Този кристал може да пренасочва толкова много енергия, че да те изпепели на мига. Но ако си послужиш с него внимателно, точно според насоките ни, той ще те спаси.
— Как?
Заплашва те смърт, Тиан, и тя не се изчерпва само със заплахата от замръзване. По отслабването на сигнала ти преценяваме, че над теб има около десет дължини сняг.
Тиан потръпна. Та това си беше височината на едно обичайно дърво. Нищо чудно, че студът я притискаше по такъв начин.
Докато бурята не престане, няма да си в състояние да помръднеш. А дори и тогава ще те заплашва срутване или лавина. Това означава, че трябва да чакаш с дни. Разполагаш ли с храна?
— Достатъчно за седмица. Но студът ще ме е довършил много преди това.
Слушай внимателно. Можеш да извлечеш енергия с помощта на кристала, за да се сгрееш.
Тиан опита да се съсредоточи, за да не изпусне нищо от инструкциите на Триор. Те бяха дълги, сложни и трудни за разбиране, тъй като съдържаха непознати за нея концепции като „топологически морфометрики“ и „хиперизмерни червейни дупки“. Ръката й започна да потрепва. Беше й много студено.
— Не мога да удържам връзката — изхриптя младата жена.
Само още…
Триор изчезна. Тиан се чувстваше прекалено слаба, за да я потърси отново. Вече не чувстваше пръстите на краката си. Тя си свали обувките и чорапите, за да ги разтрие — доколкото това бе възможно с вкочаняващи се ръце. Измръзването беше неминуемо.
Заради изтощението се затрудняваше да мисли. Как точно трябваше да използва амплимета? Опита се да последва инструкциите на Триор, но скоро разбра, че й липсват няколко стъпки.