Първо трябваше да установи наличието на енергиен източник. Това не беше трудно — навсякъде около нея имаше енергия. Снежната маса върху склона съдържаше достатъчен потенциал, за да разтопи скала. Само че би било изключителна глупост да опитва да черпи от такъв нестабилен източник, дори и да имаше опит.
Тиан си сложи шлема и започна да търси други излъчвания. Търсеше енергия, от която да е безопасно да се възползва, например горещ поток. Но не откри. Всички евентуални източници бяха или твърде дребни, или твърде едри, или твърде опасни, или твърде непонятни.
Силна болка я прониза в гърдите. Девойката изкрещя задавено и се преви, при което си удари ухото в камъка. Сферата се изтъркаля и се блъсна в снежната стена. Не й достигаха сили, за да се протегне и да я вземе. Тиан отпусна глава на земята, без дори да усеща студа. Вече беше станало прекалено късно.
Четири
Събуди се!
Мраз! Галактики от бавно течащ лед, скрежеста течна белота, която бавно се втвърдява отново.
Събуди се, Тиан!
Стържещ ледник; ледна кръв в три цвята: червен, жълт и бистър. Не очни ябълки, а ледени топчета.
ТИАН, СЪБУДИ СЕ, ЛЮБИМА!
Това разпука ледената кора. Тя простена, размърда се. Скреж се отрони от миглите и клепачите й. Всичко я болеше. Струваше й се, че в нея са започнали да се образуват ледени късове, които я бодат. Ти умираш, Тиан!
— За предпочитане е пред това…
Не! — възкликна настойчиво той, сякаш връхлетян от внезапна болка. — Спаси се. Спаси се, Тиан, а после спаси и мен.
— Как бих…
Използвай амплимета. ПОБЪРЗАЙ!
— Страх.
Ще умреш, ако не го използваш. Това е единственият шанс — за всички ни.
Занаятчията бавно запълзя към кристала. Сълзите й замръзваха още в очите. Толкова много я болеше. Протегна ръка, ала бипирамидата се намираше твърде далеч… тя не можеше да продължи. Тиан, обич моя!
Тези му думи я разтърсиха и я накараха да помръдне отново. Тя продължаваше да плаче, но по различна причина: чиста радост. Минис, измъченият й принц, я обичаше. Бе го признал. И тя също го обичаше, макар по-рано да не бе осъзнавала. За него щеше да стори всичко.
Тиан бавно пълзеше по леда. Ноктите й се чупеха, гърдите, брадичката и коленете биваха одирани от леда. Жиците прогориха кожата й, когато тя притисна сферата към гърдите си и отново потърси източник на енергия. Полето от възловата точка на фабриката беше слабо тук, като че някаква друга сила го отблъскваше. Нямаше достатъчно енергия да запали и свещ.
Никакви следи от поле. Беше й нужно много време, за да установи причината. Тя се опитваше да използва кристала насила, а той й се съпротивляваше. Амплиметът не можеше да бъде принуждаван. Искаше да бъде придуман с ласка. В мига, в който Тиан преустанови опитите си да се наложи, за момент в съзнанието й изникна нещо слабо и неясно.
Занаятчията се отпусна и изхвърли от ума си всичко друго освен излъчването на кристала. Вече започваше да съзира по-голяма конкретност сред мъглата. Амплиметът й позволяваше да вижда по-далеч и по-надълбоко, но не в обичайното, слабо поле. Струваше й се, че планетната кора внезапно е станала прозрачна.
Линии, плоскости, сфери и гроздове започнаха да се очертават. Дали това представляваха различни типове полета? Всички те й се струваха много концентрирани, в по-голяма степен от всичко, което бе виждала досега.
Тиан нямаше представа относно същността им и съдържаните в тях сили. Изкуството налагаше разбиране, а тя не знаеше нищо за устройството на света. Опитът за черпене на енергия от тези източници щеше да е равнозначен на самоубийство.
Тя продължаваше да оглежда разнообразните форми. Тогава зърна една, която й напомни на нещо, съзирано и преди. Продълговата еднообразна плоскост, разсичаща скалите, с криви проблясъци. Контурите й приличаха на пукнатината, която разсичаше дългия минен тунел. Тази форма трябва да беше полето, асоциирано с нея. Напрежението, трупало се там стотици години, копнееше да бъде освободено.
Очевидно то представляваше енергиен източник, достатъчен да я спаси, ако можеше да се включи към него. Тиан се съсредоточи — действие, улеснено от амплимета. Тъй като помнеше предупрежденията на Триор, девойката се постара да установи съвсем слаб приток. Нищо не се случи. Занаятчията се увери, че е изпълнила процедурата правилно. Всичко изглеждаше наред. Тя опита отново. Представи си субетерния канал. Пак нищо.