Къде допускаше грешка? Аахимите й бяха обяснявали за този аспект от геомантията, ала тя не бе разбрала разясненията им. Може би не трябваше да изтегля енергия през субетера, а през хиперплоскостта. Само че как?
Тиан се опита да се върне в състоянието, където съзнанието й бе зърнало хиперплоскостта, само че, естествено, то не изникна. Тя се отпусна назад, изцедена. Глупаво беше да мисли, че би могла да овладее ново Изкуство с толкова малко обучение.
Дори нямаше сили да си свали шлема. Младата жена отхапа част от дажба и понечи да отпие от манерката си. Водата беше замръзнала, а металът веднага се опита да залепне за устните й. Тя отчаяно отпусна ръка и сведе глава. Започна да се унася. И в този момент в мисълта й изникнаха кръгове и сегменти.
Хиперплоскостта! Тиан отново извика полето на процепа и започна да търси връзка към него през новото измерение. Процесът притежаваше големи сходства с намирането на път през лабиринт, който непрекъснато се изменя. Нищо не се задържаше същото за повече от секунда. Но тя не се отказваше. И бе възнаградена — за частица от секундата зърна нишката и я грабна. Амплиметът засия. Обгърнатата от пръстите й сфера започна да грее. Благословена топлина. Тиан вече бе престанала да се надява, че някога ще изпита отново това усещане.
Само че тази топлина беше прекалено слаба. Занаятчията изгуби връзката, но откри друга. Установи я и започна да изтегля малко по-силен поток. Някъде дълбоко в планината нещо се разтърси. Жиците на сферата вече бяха горещи. Не болезнено, приятно горещи. Тиан ги доближи до лицето си, но скоро те започнаха да изстиват, изчерпили вложената сила. Младата жена отново изтегли енергия и отново почувства онова горещо потръпване. Тя си свали ботушите и мушна пръстите на краката си между жиците.
След всеки опит тя се сгряваше и правеше почивка, преди да повтори процедурата. Само че подобна топлина нямаше да й е от полза тук — студът бързо я надвиваше. Това беше топлото излъчване на чаша горещ чай. А Тиан се нуждаеше от горещината на лагерен огън. Ала последната не можеше да бъде постигната чрез използването на такива дребни връзки. Затова занаятчията започна да търси по-обширен канал. Този път знаеше точно за какво да се оглежда.
Ето и търсеното. Тя изтегли енергия — прекалено рязко, оказа се, защото сферата внезапно стана прекалено жежка. От палтото й започна да се вдига дим, който Тиан веднага угаси.
Под планината се разтресоха цели пластове по протежение на разлома, дълъг три левги. Мраморният слой се придвижи надолу, а гранитният пое нагоре — само четири пръста, ала количеството на освободената енергия бе колосално. Цялата планина се разтърси, предала ударните вълни.
Струваше й се, че светът около нея се преобръща. От сферата лъхна горещина. Подобна топлина Тиан бе чувствала в моментите, когато във фабриката бе преминавала покрай някоя от пещите. Оранжеви лъчи бликнаха във всички посоки, за да оформят кръгла кухина. Цялата снежна повърхност тутакси се заледи. Тиан отвори очи, удивена от това, което бе сторила току-що. Многоцветни отблясъци блестяха по леда. Беше толкова красиво.
Планината се успокои, а снегът над убежището на Тиан започна да се спуска надолу по склона, разбуден от разместването. В началото движението бе едва осезаемо, ала след няма и минута целият склон се беше раздвижил. Девойката не можеше да види свличането, но можеше да го усети. Лавината започна тихо като шепот и премина в нечуван рев. Снежните слоеве се втурваха надолу, на моменти повлекли със себе си и камъни.
Скалата, на която Тиан бе облегнала гръб, трепереше яростно. Занаятчията притискаше шлема и сферата към гърдите си. Потоците на лавината прогърмяха по издатината над нея. Леденият й мехур изкънтя от сблъсъка. Обградилият я сняг бе отнесен. С един последен грохот снежната вълна отмина и продължи надолу, понесла масата си от сняг, лед, камъни и изкоренени дървета към дъното на долината.
И настъпи тишина. Тиан отвори очи, все още неспособна да повярва в оцеляването си. Беше ден. Ледените стени около нея бяха прозрачни като дебело стъкло. Зимното слънце се беше свило сред ясното небе. Бурята беше отминала. Убежището на Тиан приличаше на сапунен мехур, образувал се под щръкналата скала. Склонът около нея бе оголен и стръмен.