Минис, чудният Минис, в крайна сметка я беше спасил. Сърцето й преливаше от обич.
— Минис?
Отговорът изглеждаше по-слаб от преди. Тиан, ти си жива! Решихме…
— Имаше лавина, но оцелях. Какво трябва да направя, за да ти помогна?
Вече може да е твърде късно. Той държеше кърпа пред носа си. Изригванията стават все по-лоши.
— Ще сторя всичко!
Ужасяваше я мисълта, че Минис ще изчезне, преди тя да го е срещнала.
Тиан, доверието ти е по-безрезервно и от любовта ти. Но щом настояваш да върнеш дълга си, съществува начин…
Самата тя осъзнаваше, че им е длъжница. Възнамеряваше да се отплати. Това бе въпрос на чест. Но въпреки това й стана неприятно, че той го спомена.
— Само кажи.
Чувала ли си за място, наречено Тиртракс?
— Разбира се!
Тиртракс беше най-високият и най-прочут връх на Великите планини — и в света. Някои го определяха като най-висок в Трите свята, макар че за това Тиан нямаше как да знае. Тъй като имаше интерес към числата, особено големите, тя знаеше, че това скално чудовище се издига на повече от осем хиляди дължини — или шестнадесет хиляди крачки (ако някой изобщо седнеше да измерва височината в крачки).
Тогава трябва да ти е известно, че някога аахимите са построили голям град във вътрешността на планината?
— Не съм много запозната с Историите — предпазливо рече Тиан. — Зная, че преди хиляди години харонът Рулке е довел на Сантенар аахимски роби, за да му помогнат в търсенето на Златната флейта. Впоследствие те се сдобили със свободата си и построили градове в планините. Но не знаех, че Тиртракс е едно от тези места.
Тогава те моля — изглежда той се консултира с някаква карта — да поемеш на юг през планините, а после на запад към Тиртракс. Ако… когато достигнеш върха, свържи се отново с нас и аз ще ти кажа как да влезеш. Отнеси амплимета до предводителя на аахимите и го помоли (или я помоли) да го използва. Само при това положеше бих имал някакъв шанс.
— Какъв шанс? — прошепна тя. Връхлитаха я странни емоции.
Да дойда в твоя свят. Минис изглеждаше изненадан от въпроса й. Това бе предсказано отдавна. Аз самият също го предрекох, когато бях дете.
— Ти си ясновидец?
Нещо такова, макар че собствените ми люде рядко ми обръщат внимание. Как копнея да зърна прекрасния Сантенар! И теб, моя най-прекрасна Тиан!
Сърцето й трепна. Аахимите бяха силен и умен вид. Бяха надвили лиринксите на родната си планета. С тяхна помощ човечеството щеше да спечели войната. Тиан осъзна, че не само щеше да бъде с любимия си (както бе започнала да гледа на Минис), но и щеше да се превърне в героиня, допринесла за спасяването на Сантенар. Вече никой нямаше да гледа отвисоко на нея. Подробностите около произхода й щяха да бъдат забравени.
Ще можеш ли да изпълниш молбата ми? — попита Минис.
— Нали можеш да предсказваш бъдещето? — тихо рече Тиан.
Никой ясновидец не може да съзре собственото си бъдеще. Твоята съдба също не съм способен да разчета. Осъзнавам колко много искам от теб. Предприемала ли си подобни пътувания преди, Тиан?
Много? Та той искаше невъзможното. През целия си живот Тиан не бе отивала по-далеч от Тикси — на няколко левги от фабриката. Отиването до Тиртракс й се струваше като околосветско пътешествие.
— Не съм, но заради теб — тя с обич се загледа в лицето му — бих обиколила Сантенар.
В очите му изникна мекота. Любима. Как копнея да бъда в обятията ти. Сега ни предстоят много приготовления, за да бъдем готови навреме. А теб те очаква тежко пътуване. Ти си единствената ни надежда, Тиан. Без значение дали ще успееш, или ще се провалиш, стори го славно! В Тиртракс ще бъдеш посрещната с почести.
И помни, че не бива да казваш на никого. Останалите няма да те разберат и ще се опитат да ти попречат. Пази в тайна и амплимета си: за онези, които разбират Тайното изкуство, той няма цена.
— Само един друг човек знаеше за него, възрастният миньор, който го намери. Уви, добрият Джоейн намери смъртта си в мината.
Минис остана загледан в очите й, докато лицето му изчезваше. Тиан все така не откъсваше поглед от мястото, където бе стоял образът му, и мислено изживяваше първата среща с любимия си, когато двамата щяха да се отдадат на обичта си. Представата едновременно я плашеше и я привличаше. Радваше се, че до момента не бе допуснала мъж до себе си. Искаше Минис да бъде първият й и единствен любовник.