Тук в ума й изникна тревожна мисъл. За амплимета знаеха само един друг човек и един лиринкс. В глупавата си небрежност тя беше позволила на Рил да го види. Как щеше да опази бипирамидата?
След няколко минути Тиан не беше в състояние да се тревожи, защото бе сполетяна от ефектите, произтичащи от употребата на геомантия — отпадналост, студени и ледени тръпки, хиляди иглици, пробождащи кожата й. Тя се отпусна назад и зачака всичко това да отмине.
Първо трябваше да намери начин да излезе от ледения си мехур. Начин, който да не включва падането й по склона. Вътре все още бе топло (амплиметът все така излъчваше топлина), но не достатъчно, за да се стопят ледените стени. Те бяха доста дебели, може би два лакътя.
Тиан с мъка се откъсна от бляновете си. Страхуваше се от тези емоции, които никога не бе разбирала. Страхуваше се да се впусне във връзка, която би могла да я лиши от контрол. Страхуваше се и от предстоящото пътуване. Тиртракс беше далече. Не знаеше колко точно, но във всеки случай стотици левги. Щяха да са й нужни месеци, за да стигне, а трябваше да изчака до пролетта.
Вътре започваше да става задушно. По-рано снегът бе пропускал въздух, само че сега ледът я беше изолирал. Скоро щеше да я заплашва задушаване. И без да опитва знаеше, че арбалетът не притежава достатъчно пробивна сила, за да направи отвор.
Дали отново да използва амплимета? Определено нямаше какво да губи. Тиан разпростря сетивата си, но сега не откри разлома. Не знаеше къде да го търси.
Ала долови други излъчвания, близки и далечни. Светът пулсираше от енергии: скалната тежест, горещината от сърцето на земята, кухините с газ под слоевете варовик… Ала самото наличие на сила не означаваше автоматична достъпност. Уменията на Тиан бяха примитивни, контролът й бе нищожен.
Тя потърси по-дълбоко във вътрешността на земята, където гранитът бе разсечен от необятни жили. Там Тиан долови излъчването на кристал, огромен като слон. Неговото поле беше необичайно и уникално. Създадено от натиска от околните скали, блъсъка на вятъра по планинските склонове и трусовете и лавините, полето постоянно се изменяше.
Тиан започна да оформя канала, по който енергията трябваше да потече — от хиперплоскостта към амплимета и през леда. Тя бавно си пое дъх, направи последните настройки и рязко изтегли енергия.
Ярък жълт лъч изригна от бипирамидалния кристал, за да се вреже над главата й, разсичайки скалата. Върху младата жена се посипаха късчета нагорещен камък. Косата й пламна. Тиан веднага я угаси.
В следващия миг тялото й бе разкъсано от агония. Сякаш целият приток преминаваше през нея. В спазмите си тя изрита сферата, която се извъртя. Тиан успя да отскочи в последния миг, за да не бъде разсечена от лъча. Ако бе закъсняла само с частица от секундата, той щеше да е отрязал стъпалата й. Върху единия й пищял започна да нараства мехур.
А лъчът стана още по-ярък. Парче от скалата експлодира сред огнена заря. Едно пламъче прогори дрехите й до голо. Девойката го отстрани, но не и преди да я е жегнало мъчително. Палтото й, захвърлено на земята, също димеше. Скалната стена продължаваше да се разрушава.
Занаятчията се опита да прекъсне прилива на енергия, ала не знаеше как. Ако можеше да обърне сферата към леда, той щеше да бъде пробит за секунда.
Само че Тиан не можеше да се доближи, защото амплиметът бе станал прекалено горещ. Камъкът бе започнал да се топи и да се стича на пода със съскане. Сферата й започна да дими. Младата жена се чувстваше като неопитно чираче, заиграло се без разрешение с артефактите на своя магьоснически наставник.
В прилив на вдъхновение грабна шлема — той също се беше нагорещил — и изтръгна неговия кристал. Но жълтият лъч не трепна. Скалният ръб продължаваше да капе, а каменните му сокове, след като паднеха на земята, бързо се втвърдяваха и вледеняваха.
Внезапно лъчът изчезна. Тиан се отпусна на пода, свила лакът пред лицето си. Минис беше прав. Геомантията действително беше смъртоносно Изкуство. Прекалено опасно за лаик като нея.
Ледът бе покрит с вдлъбнатинки, издълбани от отхвърчалите нажежени късчета скала. Половината под на ледената кухина бе покрит със застинал камък.