Въздухът бе станал още по-лош. Тиан смете встрани изстиващите въглени, прибра сферата, кристала и шлема, и легна. Вън вече се смрачаваше. Тя затвори очи, заслушана в съскането на охлаждащата се скала. Този път нямаше кой да й се притече на помощ.
Пет
През цялата нощ Юлия не спря да се поклаща. Вилнеещата навън буря беше толкова силна, че ревът й проникваше през антифоните. Това я лиши от единственото пълно спокойствие, достъпно за нея — съня. А тя остро се нуждаеше от сън. Последните няколко седмици представляваха рязко отклонение от обичайната й себевглъбеност, подложило я на изпитание. Години наред Юлия бе обитавала ума си. Там беше безопасно, стига да внимаваше да не потъва прекалено дълбоко и да не разгръща сетивата си. Сред сияещите възли, изникващи в решетката й, имаше и такива, които не биваше да бъдат разплитани — опитът й причиняваше ужасна болка. Те я бяха наранявали в началото, когато още не се бе научила кои от тях са добронамерени (или поне безразлични) и кои са зли. Кои бяха неподозиращи и кои дебнеха, застанали нащрек за шпиони, любопитковци или за хора като нея, правещи първите си колебливи стъпки в живота на ума. Могъщите грижливо пазеха уединението си.
Сега това убежище й беше отнето. Тя щеше да се озове във външния свят, където я очакваше безжалостното слънце. И потоци неспирно заливаща я информация, които щяха да я удавят в океан от болка. И това не беше най-лошото. Щяха да я принуждават да разгръща един от онези лоши възли в решетката, за да разкрие какво лежи в сърцевината му. И тогава? Силните неизменно нападаха слабите. А нейната защита се изчерпваше с един млад мъж, който не владееше никакви особени способности.
Ниш се отнасяше мило към нея, но Юлия усещаше у него някакъв плам. Какво всъщност искаше той? За жената на име Иризис изобщо не мислеше. Бе срещала десетки като нея, хора, които се държат добре, когато им изнася, и стават груби в мига, когато от това биха имали полза. Иризис бе храбра и дръзка, но беше прекалено себична.
А какво щеше да стане, когато Юлия им предоставеше онова, което искаха те? Дали щяха да я изоставят? Навън? Изложена на този сетивен кошмар, тя щеше да изгуби разсъдъка си.
Тогава защо се бе съгласила да отиде? Защото Ниш се бе държал добре с нея и с това си беше спечелил лоялността й. Нищо повече. Юлия никога не се бе надявала да открие обич, макар и да знаеше какво представлява тя. Любовта беше друг кошмар, неразбираем и ужасяващ.
Но тя копнееше за добротата му. Помнеше я под формата на прекрасен аромат на мускус, подправки и машинно масло. Като внимателния допир на нежна тъкан. Като покровителствена защита от внезапни отблясъци светлина. Като восъчни запушалки в ушите. Като абсолютна тишина.
Споменът за добротата му не й позволяваше да трепери. Юлия искаше отново да изпита това чувство. И щеше да даде на Ниш всичко, което той поискаше.
Някакви крясъци събудиха механика. Джал-Ниш ревеше след някой клетник в коридора. Явно наближаваше време да тръгват. Ниш се измъкна от завивките. Толкова беше студено! Израснал в голям дом с централно отопление, механикът така и не можеше да свикне с това място.
Той нахлузи пет ката дрехи и мрачно пое към столовата, където завари Иризис. Двамата закусиха обилно, през което време сивата зора вече надничаше сред тесните прозорци. После Ниш изведе Юлия. Баща му отново се беше разкрещял — заради натрупания от бурята сняг портите не можеха да бъдат отворени. Налагаше се огромните преспи да бъдат разхвърляни, за да могат кланкерите, снабдени с приспособления за стъпкване, да излязат. Точно бяха започнали с разчистването на снега, когато зазвъня камбаната на наблюдателната кула.
— Какво има пък сега? — ревна Ги-Хад.
— Вражеско раздвижване в гората, сър.
— Всички да заемат позиции! — отсечено нареди отговорникът. Всички се разтичаха. — Численост, войнико?
— Най-малко шест, сър.
— Шест — промърмори Ги-Хад, докато тичаше към портите. — И са навсякъде. Предишното нападение не беше случайно. Не, това е внимателно изготвена стратегия, пред която сме безсилни. Но каква е целта им? Занаятчиите или контролерите? Бедната Тиан. За нищо на света не бих искал да бъда на нейно място.
Цял следобед, а после и цяла нощ, хората стояха нащрек. Лиринксите бяха зървани няколко пъти. Веднъж катапултите им стреляха по стената. Но атака не последва. На сутринта нямаше и следа от тях.
Това никак не се хареса на Ги-Хад.