— Глупащина! Ако бяха ми казали…
— Те се опитаха, но вие не ги слушахте.
— Тогава ти ми кажи! Има ли начин да прекосим?
Ги-Хад замислено потри брадичка.
— Може би там. — Той посочи назад, към нащърбените скали. — Опитайте на това място! — провикна се той.
Операторите задвижиха машините си назад, което изглеждаше доста нелепо: осмокраки броненосци с плоски стъпала. Те се върнаха известно разстояние, сетне се обърнаха встрани.
Ниш закрачи през снега. Докато достигне указаното място, вече плуваше в пот.
— Всъщност не знам — навъси се Ги-Хад. — Трудно ще бъде, несъмнено. В началото е прекалено стръмно, а и с това слабо поле…
— Бихме могли да направим рампа от сняг — предложи Иризис.
— Добра идея.
Отне им часове, макар да разполагаха с тридесетима войници, екипирани с шанцови инструменти. Но рампата от сняг най-сетне бе готова.
— Пак си е стръмничко — каза отговорникът. — Какво мислите? — обърна се той към операторите.
Те отново започнаха да се съвещават.
— Сега пък какво? — простена Джал-Ниш, който буквално си скубеше косите. — Ще изгубим Тиан.
С юмрук той удари по един от кланкерите. Операторите веднага се обърнаха и го изгледаха злобно, а Ки-Ара, комуто принадлежеше ударената машина, направо стисна пестник.
— И какво? — намеси се Ниш. — Винаги бихме могли да я намерим отново.
— Тези ти думи отлично илюстрират как си попаднал в тъй незавидна ситуация, момче! — процеди Джал-Ниш. — Отвъд тези върхове, идиоте, има огромно плато. И сам щеше да знаеш това, ако си беше направил труда да погледнеш някоя карта. Там бихме имали предимство, защото дори един лиринкс не може да пътува без почивка, а кланкерите не се уморяват. Само че отвъд платото се намира Нист, където изобилства от каньони, зъбери и пропасти. Там един лиринкс ще е в състояние да достига места, недостъпни за кланкер. Недостъпни дори и за войник. И тогава върви ги гони. Ако не ги настигнем в рамките на следващите няколко дни, всичко е свършено. А ако скотът намери другарчетата си…
Перквизиторът замълча и се загледа в снега. Заоблената му гръд, сливаща се с шкембето, се повдигаше тежко.
— Хайде, тръгвайте! — Той изостави Ниш и се обърна към операторите.
Тримата влязоха в машините си. Кланкерът на Зимо тръгна най-напред, за да притисне снега още по-плътно. Бронираната машина изкачи две трети от пътя. Тогава предният чифт крака започна да се хлъзва. Операторът веднага застопори кланкера, карайки го да вбие крака в снежния склон. Ги-Хад направи знак на сержант Арпъл. Шестима войници последваха заповедта на последния, наобиколиха машината и я подпряха.
— Бутай! — нареди Ги-Хад.
Краката отново се плъзнаха.
— Натискай! — ревеше Арпъл. — Натискай! Натискай!
Кланкерът започна да се изкачва, само че войниците се измориха бързо и трябваше да бъдат заменени от друга шесторка. Пресните сили помогнаха на машината да преодолее коварния участък.
— Със следващите обаче ще е по-трудно — лаконично рече отговорникът. — Снегът се е превърнал на лед.
— Пуснете въже от първия кланкер — предложи механик Туниз, почесвайки главата си. — Той ще изтегли останалите.
— Не знам дали ще стане — каза Ги-Хад, но все пак нареди да бъде изпълнено.
Сега двата кланкера тръгнаха едновременно. Първият крачеше бавно, затънал до дъното на корпуса в мек сняг. Втората машина, управлявана от Ки-Ара, достигна заледения участък, при което ходът й се ускори. Въжето започна да се отпуска.
— Мамка му! — кресна Ги-Хад и започна да размахва ръце към оператора. — Намали ход! Въжето трябва да стои изопнато.
Краката на втория кланкер се хлъзгаха, разпръскващи късове лед. Трошаха, но не можеха да се задържат. Бойната машина започна да се плъзга встрани.
— Удръжте го! — изрева перквизиторът.
Двама войници притичаха и опряха рамене в задната част на машината. Сержант Арпъл викна:
— Върнете се! Отдръпнете се!
Войниците се спогледаха, объркани от противоречивите заповеди.
— Отскочете встрани! — изрева Арпъл, ала вече беше прекалено късно. Кланкерът се люшна като махало и събори единия войник от рампата. Другият се спъна и бе премазан от огромното ходило. Предсмъртният му рев отекна сред върховете. Машината остана да виси на кабела, като се поклащаше. Ки-Ара изпищя измъчено, метално стържене върху стъкло.