Зимо също извика, защото тежестта на втория кланкер започна да издърпва машината му назад. Ниш не искаше и да мисли за страховитото напрежение, на което бе изложен механизмът на първия кланкер. Изглеждаше, че машината на Зимо всеки миг ще рухне, но сержантът изпрати войници, които струпаха камъни под краката й.
След като машината бе укрепена, побеснелият сержант се приближи до Джал-Ниш, сграбчи го за палтото, повдигна го (предвид теглото на перквизитора, това си беше забележително постижение) и ядно просъска:
— Ако още веднъж си позволиш да заповядваш на войниците ми, ще ти се прииска да са те удушили при раждането. Не ме е грижа, че си перквизитор. Ще се обръщаш само и единствено към мен! Ясен ли съм?
— Да — пискливо отвърна Джал-Ниш.
— Дано! — Арпъл го пусна и изтича да види падналия войник. Той само си бе навехнал китката, иначе му нямаше нищо. Ала премазаният му другар бе с изпочупени бедра и ребра. Сред снега се виждаха червата му, примесени с кръв.
Сержант Арпъл, който на вид изглеждаше по-безчувствен от военна машина, поне според Ниш, приклекна до войника и взе ръката му.
— Прости ми, Дир. Не мога да сторя нищо за теб, ти умираш.
Войникът с мъка си пое дъх, при което цялото му лице потръпна.
— Жена ми е бременна. Третото ни дете! Какво ще прави тя?
— Ще изпълнява дълга си — каза Арпъл. — Точно както направи ти. Съпругата ти няма да остане забравена.
— Децата ми…
Раненият простена отново и изгуби съзнание.
Сержантът приближи ухо до гърдите му.
— Все още диша. Сложете го на носилка. Ще го приберем в някой от кланкерите, когато ги издигнем.
Ки-Ара ридаеше неспирно и се наложи Зимо да го утешава. Двамата мъже стояха прегърнати. Върху дрехата на Ки-Ара се беше образувала ледена корица от сълзи.
— Усещам, че този човек ще ни създава проблеми — каза Ги-Хад на стоящата до него Иризис.
— Той е необичайно емоционален дори и за оператор — съгласи се тя. — Когато миналия месец контролерът му се повреди, той плака цяла седмица.
В продължение на цялото утро връщаха втория кланкер обратно върху рампата, като за целта си послужиха с въжета и скрипци. Цялата операция протичаше съобразно изискванията на Ги-Хад, Арпъл и механик Туниз, която притежаваше огромен опит, поне в сравнение с Ниш, и се оказа неочаквано полезна. Самият Крил-Ниш се радваше, че не се налага да се обръщат към него, защото не би имал идея какво да прави.
През това време някои от войниците проправяха път за първия кланкер. Други пък издълбаваха кухини, в които машините да стъпват по-стабилно.
За щастие кланкерът на Ки-Ара не беше пострадал сериозно, само една мотовилка се беше огънала. И една от бронираните плочи се бе поразхлабила до хлопот. Туниз и Ниш се погрижиха за повредите, докато третият кланкер биваше изтеглян.
Този инцидент им костваше пет часа.
Перквизиторът не бе казал нищо след случката със сержанта, ала на кръглото му лице бе застинало мрачно изражение. Лошо се пишеше на Арпъл, ако някога попаднеше в ръцете на Джал-Ниш. Последният не беше от хората, които бяха склонни да забравят унижението и проявите на непочтителност. Но за момента бе принуден да ги остави настрана. Преследването го изискваше.
Осем
Джал-Ниш се постара да компенсира забавянето, като не даде почивка чак до късно през нощта. Тук излъчването на полето беше силно, ала местността непозната, така че това донякъде бавеше придвижването им. На операторите раздадоха нига, за да останат нащрек — употребата на този наркотик бе често явление на фронта.
Всички бяха много изнервени, защото се чувстваха уязвими. Половин дузина лиринкси, връхлетели изневиделица, можеха да ги унищожат.
Призори, когато бяха прекосили по-голямата част от равен участък, отново се натъкнаха на следите.
— Те са! — изкрещя един от войниците.
— Не виждам нищо — мърмореше Ги-Хад, който се бе изкатерил на бойната платформа и разтягаше далекоглед. Ниш и Иризис излязоха от кланкера.
Перквизиторът беше приклекнал и разглеждаше по-дребните стъпки.
— Да, това несъмнено са следите на Тиан. Обаче има нещо странно. Сякаш тя върви заедно с лиринкса по своя воля.