Сглобеният наново крак работеше и те можаха да продължат. Заради работата с ледения метал от ръцете на Ниш липсваха парчета кожа.
— Ето в такива моменти мразя да съм механик — каза той на Иризис.
— Щеше да е различно, ако влагаше малко усилие — вметна баща му, който в този момент минаваше наблизо.
Подновиха ход, този път по-бърз. Един от краката на кланкера удари някаква неравност и раненият Дир се свести. Очите му трепнаха. А Иризис сръга Ниш в ребрата. Механикът се огледа.
— Какво?
Юлия се бе втренчила в ранения войник, извила гръб като котка.
— Какво има, Юлия? — попита Ниш.
Тя се отдръпна колкото се може по-далече от ранения. Лакътят й изкънтя в металния корпус на кланкера. Дребната жена трескаво повдигна антифоните си и си сложи запушалките. После свали очилата и отново се втренчи в Дир, преди да превърже очите си и на сляпо да потърси ръката на Ниш. Той й я подаде. Юлия взе дланта му и я притисна към носа си. Изглежда това я успокои.
Кланкерът продължаваше да трополи, спускащ се по нанадолнище. През предния илюминатор се виждаше само сивота.
— Какво има? — повтори Ниш, като леко отмести превръзката от очите на Юлия, за да може тя да вижда движението на устните му.
Тя свали ръката му, но не я пусна.
— Виждам болката му.
— Болката му? — попита Иризис.
— Кървавочервено петно в решетката, цялото обсипано с куки. Разкъсващи куки. Опитах се да му помогна, но под червеното имаше ослепителна жълтина. Тя прогаряше. Той ме мрази! — Гърбът й отново започна да се извива. — Просто исках да бъда добра с него — рече тя с гласа на Иризис.
— Дир не осъзнава какво прави. Измъчва го прекалено силна болка — обясни Иризис, споходена от внезапно и рядко разбиране. После се обърна към Ниш и тихо добави: — Може би той притежава талант за Тайното изкуство. Мнозина така и не осъзнават заложбите си. Възможно е тя да е надникнала прекалено дълбоко в него и подсъзнанието му да я е отблъснало в опит да се защити.
Кланкерът рязко спря, с което ги накара да залитнат напред. Войникът простена. Ниш и Иризис слязоха, за да открият причината за спирането. Този път Юлия също скочи долу, точно когато механикът се канеше да затвори люка.
— Пак е предният крак — каза Ки-Ара. — Ще трябва отново да го разглобите.
— И този път да го поправите — навъси се Джал-Ниш. — Ако чудовището се измъкне заради некомпетентността…
— Намеквате, че съм некомпетентна? — озъби се Туниз, свела поглед към перквизитора.
— Не — отвърна онзи с вече не толкова тръбен глас.
Уморителната процедура отново се повтори — и отново не откриха повреда.
— Би ли проверила контролера, Иризис? — каза Туниз.
— Май е един от твоите, нали? — добави Ниш между две всмуквания на клетите си пръсти.
Действително се оказа, че проблемът е в контролера: постоянното тресене бе разхлабило едно от пипалата му. За минута Иризис отстрани неизправността.
Пак продължиха. Но само няколко минути, защото кланкерът спря за пореден път.
— Сега пък какво? — изрева Джал-Ниш, който пътуваше в следващата машина. Вече настъпваше привечер.
— Изгубих полето — каза Ки-Ара и свали трънения венец. Той слезе, за да се събере с колегите си в поредно съвещание. Останалите също слязоха.
— Къде е тя сега, перцепторе? — попита Джал-Ниш.
Юлия не го чу. Ниш я потупа по рамото. Тя повдигна маската си, а механикът й направи знак да извади тапите.
— Къде е Тиан? — гръмко повтори Джал-Ниш. Видимо започваше да се изнервя. Той не беше човек, склонен да понася провалите.
— Не я виждам — тихо отвърна Юлия.
— И защо не, мътните да те вземат?! — Той я заплаши с месесто юмруче.
Дребната жена побърза да се скрие зад Ниш.
— Заради Дир е — веднага обясни механикът, преди Юлия да е изпаднала в някой от пристъпите си. — Смятаме, че той притежава неосъзнат гадателски талант. Заради агонията му Юлия се затруднява да вижда модела си.
Джал-Ниш изсумтя и с тежки крачки пое към началото на колоната. Останалите го последваха. Войниците се подредиха в кръг, като пристъпваха на място, за да се сгреят. Небето все така си оставаше ясно, ала вятърът се бе изострил.
— Изгубихме ги! — изръмжа ядно перквизиторът, отхапвайки парче наденица.