Отново продължиха, ала девойката започна да изостава. Лиринксът налагаше темпо, което би я затруднило дори и в най-доброто й състояние, та какво оставаше за сега. Стомахът й закъркори като казан, гадене плъзна по гърлото й. Погълнатата храна се изстреля внезапно.
Повръщането не й донесе облекчение. Остра болка остана да пълзи сред червата й. Налагаше се да полага огромни усилия, за да не се изпусне.
Лиринксът я наблюдаваше внимателно. Струваше й се, че той в детайли запомня и подрежда всичко видяно. Може би действително беше така. Явно Рил обичаше да проучва човеците.
Повторен спазъм я накара да се превие отново. Докато тя си промиваше устата с глътка от манерката, Рил приклекна край нея:
— Този процес често явление ли е?
— Храната е лоша — обясни тя, бършейки сълзите от напъване.
Той започна да разгръща дажбите й и да души.
— Мен не би ме наранила.
— Предвид какво ядеш, твоят стомах е много по-здрав — тросна се тя. Преструваше се, че вече се чувства добре. Ако лиринксът узнаеше същинското й състояние, като нищо щеше да я изяде.
Продължиха, но след половин левга Тиан бе принудена да спре отново. Тя се усамоти зад един камък, което пооблекчи болката във вътрешностите й. Тъкмо беше изникнала и мрачно гледаше към оставената си раница, когато Рил скочи от канарата, на която се бе покачил, върза ръцете й с парче кожен ремък, грабна я под мишница и затича.
Силата му беше феноменална. Кънтящите му стъпки поглъщаха огромни разстояния — бързина, за каквато Тиан не можеше и да си мечтае.
— Какво правиш? — кресна тя, докато се мяташе безпомощно.
Рил не отговори, само че при прекосяването на едно възвишение Тиан можа да види войници, които ги преследваха.
Лиринксът ускори ход. Войниците започнаха да изостават. Той търча в продължение на половин час, поне по преценката на Тиан, после се покатери на върха на един хълм.
В далечината долиташе кънтене, твърде познато на занаятчията. Иззад едно възвишение надникна муцуната на кланкер, стъпващ с ритмизирана неуморимост. Втори изникна от едната му страна, от другата се появи трети. След тях се появиха и войниците, най-малко тридесетима.
Подобна сила с лекота можеше да убие лиринкс, особено безкрил. Кланкерите бяха бронирани и по-добре въоръжени, а освен това можеха да вървят с пълен ход неопределено време, ограничавани единствено от границите на полето. Лиринкските бронирани плочки не представляваха проблем за каменните снаряди и копията.
Рил я грабна и отново се понесе. Ала не бяха се отдалечили много, когато той с рев се хвърли встрани. Тиан падна, като се удари лошо. Сблъсъкът със снега й изкара въздуха. Дълго копие потрепваше в земята пред тях. Бе прелетяло право над главите им.
Занаятчията с мъка се изправи на крака. Коремчето отново я болеше. Може би сега й се откриваше идеална възможност да избяга? Тя понечи да се стрелне, но лиринксът я събори с крак и тя рухна по лице. Второ копие потъна в скалите вдясно.
Рил я нарами и затича, като се прикриваше сред канарите. Кланкерите продължаваха да крачат бързо подире им. Стрелците трескаво зареждаха копиехвъргачките. Метателните копия бяха със същата дължина като войнишките, само че бяха по-дебели, с много по-тежък и усилен наконечник. Каквото удареха — унищожаваха.
Лиринксът се движеше с бързината на препускащ кон. Дъхът бързо свистеше из дробовете му. Така силно бе сграбчил Тиан, че заплашваше да изстиска останалото в корема й съдържание през някой от двата противоположни отвора. Самата тя едва можеше да диша. От очите й се стичаха сълзи, замръзващи върху бузите.
Рил започна да набира преднина, защото сред тукашния каменист пейзаж кланкерите се движеха по-бавно. Ново копие полетя към тях, но падна далеч. Лиринксът търча още половин час, но след това бе принуден да спре и да се превие, за да си поеме дъх. За момент Тиан зърна паника в очите му.
Той отново продължи, спускащ се по платото, което бяха прекосявали през последните два дни. Тук вече ставаше стръмно, имаше следи от снежни свличания. Кланкерите се бяха разпръснали, а скиори притискаха бегълците от двете страни. Рил можеше да продължи единствено напред. Ако спреше, щеше да бъде прострелян. Бойните машини вече почти го бяха включили в обсега си. Нямаше как да избяга.