Край оператора прозвуча звънец. Кланкерът спря. Насочващият механизъм проскърца, сетне се чу изстрел. Бойната машина отново се разтърси, макар че откатът беше далеч по-слаб. Отново тръгнаха. Започна да вали сняг, вятърът се усили. Времето бързо се влошаваше.
— Е? — нетърпеливо викна Ниш.
— Твърде късно. Лиринксът вече е на леда…
Тя замълча. Може би обмисляше последиците от провала им. Механикът поне правеше точно това.
— На реката е. Ледът трябва да е тънък, защото на места виждам вода. Арпъл никога няма да рискува да пусне кланкерите по такава ледена кора.
— Изгубихме — кухо промълви Ниш.
— О, брилянтно! — внезапно възкликна тя. — Баща ти действително е имал коз. О, да.
— Какво? — сепна се механикът.
— От другата страна на реката има кланкер и група войници. Трябва да ги е изпратил тайно, преди началото на бурята.
— Щастливо съвпадение! — обяви Крил-Ниш. Криво му беше, че в крайна сметка успехът щеше да принадлежи на баща му.
— Може би. Лиринксът все някъде би трябвало да прекоси реката. Вероятно те са видели светлините ни през нощта и са имали предостатъчно време да заемат позиция. Лиринксът спря — продължи Иризис. — Разбра, че е обграден.
Кланкерът също спря.
— Близо ли сме? — Ниш едва не крещеше от нервност.
— Почти на ръба на реката.
Той отвори люка и изскочи навън. Юлия, мълчала по време на цялото преследване, извика отчаяно и се опита да сграбчи ръката му, но бе закъсняла. Иризис също излезе, последвана от перцептора. Видимостта бе спаднала заради настъпващата нощ и сгъстилия се снеговалеж. Джал-Ниш правеше някакви знаци към четвъртия кланкер.
— Не съм сигурна доколко това е добра идея — отбеляза Иризис, залитаща на леда.
— Не е добра — съгласи се Ниш. — Само че след целия този път нямам намерение да треперя вътре. Искам да видя как ще ги заловят.
— Тиан не се опитва да избяга — каза русокосата жена. — Може би тя действително е предателка.
— Да не чувам подобни приказки! — процеди Ги-Хад, притиснал далекоглед до окото си. — Ръцете й са вързани.
— Тя се страхува повече от нас, отколкото от него. — Рядка реплика от страна на Юлия, стояща до Ниш.
Само механикът я чу, а той беше прекалено разсеян, за да обърне внимание. Вятърът развяваше снежни пелени по леда. Стихията с фучене се стрелваше край механизма на копиемета. Крил-Ниш потръпна. Каквото и да се случеше, предстоеше отвратителна нощ.
С бързо движение лиринксът повдигна Тиан пред гърдите си. Ги-Хад му кресна да се предаде, но създанието не помръдна.
— Какво ще правим? — рече Ниш. — Ако стреляме, ще убием и Тиан.
— Искам я жива — просъска Джал-Ниш и направи знак на Фин-Мах да се приближи. — Няма ли нещо, което бихме могли да направим?
— Не и от такова разстояние — каза следователят. — Пък и има наблюдатели. Тайното…
— По дяволите правилата! Опитай!
Фин-Мах сви рамене, сетне оформи кръг с пръсти и погледна през него. Звучно издиша през зъби, при което черната й коса се изправи, а на няколко крачки пред нея се образува сферична мъгла.
Последва мощен трясък, прозвучал едновременно с вика на Юлия. Край лиринкса изригна сняг, разхвърлян от попадението на облачния снаряд. Миг по-късно се разнесе рев. Фин-Мах отхвърча назад и падна по гръб.
Ниш й помогна да се изправи. Устната на следователя кървеше.
— Прекалено е силен — рече тя със замаян поглед. — Отрази атаката ми.
Иризис се бе вторачила в индикатора си, който за момент беше засиял в зеленикаво, преди отново да угасне.
— Какво има? — попита механикът.
— Нямам представа. Но нещо току-що задейства индикатора ми. Съвсем ясно видях полето, разгръщащо се във всички посоки.
— Чудовището ли го направи, или кристалът на Тиан? — рязко запита перквизиторът.
— Няма как да разберем — каза следователят. — Но във всеки случай лиринксът е много добър в употребата на Изкуството. Прекалено силен е за мен.