— Всичко е мокро. — Той посочи към раницата й, оставена зад нея.
Тиан изсипа съдържанието й на земята. То беше влажно, полузамръзнало.
— Ще ми направиш ли простор? — Занаятчията му подаде въжето. Всяко движение предизвикваше болка в гърдите й.
— Трябва да размишлявам. — Рил отново приседна на входа.
Тиан се извърна и бавно се изправи. Рил здравата я беше удрял, но пък й беше спасил живота. Един въпрос не й даваше мира: защо?
Като се опитваше да придържа кожата около себе си, младата жена се опита да опъне въжето. Но това се оказа невъзможно. Беше прекалено слаба, а суровата кожа тежеше.
Рил изсумтя. Лицето му бе скривено в мимиката, която Тиан асоциираше с насмешка. Около устата му играеха жълти ивици.
— Какво? — ядосано рече тя.
Шумният му рев несъмнено представляваше смях. Чак бузите му се издуха като на тромпетист.
— Какво криеш, дребосъче? Ако не бях свалил мокрите ти дрехи и не те бях пъхнал в мечката, щеше да измръзнеш. Разтрих цялото ти тяло, за да запазя кръвообращението.
Тиан ужасено сведе глава. Когато отново събра смелостта да повдигне очи, лиринксът се беше загледал в кръста й. Тя побърза да се увие.
— Ти си зряла женска — каза Рил. — Чифтосвала ли си се?
— Не — неловко отвърна Тиан.
— Значи си узряла съвсем наскоро?
— На двадесет съм. От шест години съм зряла.
Той изглежда изпитваше състрадание.
— И на теб ли не ти позволяват да се чифтосаш?
По някаква причина това я раздразни.
— Аз сама съм решила така! — изстреля тя. — Получавала съм много предложения.
Това не беше истина. Хладното й отношение и пълната отдаденост на работата бяха отблъсквали кандидатите. Пък и във фабриката жените преобладаваха.
— Избрала си да не се чифтосваш? — невярващо каза лиринксът. — Но това е задължително. Всеки узрял трябва да се чифтоса с посочения партньор.
— С човешките жени е различно. Ние можем да се чифтосваме по всяко време. Можем и да избираме да не го правим! Чаках любимия си шест години. Сега отивам при него.
Клетият Минис. Покрай всички тези проблеми не й бе останало време да мисли за него.
— Обичаите ви ме объркват.
Рил продължаваше да я гледа. Сигурно подробно бе разгледал тялото й, докато тя бе лежала в несвяст.
— Чувствам се толкова…
И Тиан избухна в плач, хлипайки задавено. Просто не можеше да се спре.
Лиринксът я наблюдаваше безстрастно. В един момент сълзите й затихнаха. Тя обърса лице и се сви в кожата, приседнала до огъня.
— Как се наричаше този процес? — попита Рил.
Любопитството му извика неволната й усмивка.
— Плач. Също ридаене, хленчене.
— Тези думи са ми познати. Но какво е предназначението?
— Стана ми тъжно, изпитах срам и страх.
Трябваше да обясни и тези емоции.
— Защо се чувстваш така? — продължаваше да разпитва Рил.
— Защото ти си мъж и си могъл да се възползваш от мен, докато съм лежала в несвяст. Би могъл…
Тази мисъл й се стори непоносима. Тиан трепна, при което един от краищата на кожата се озова в огъня.
Рил скочи, за да я угаси. Младата жена бавно се сви от другата страна на огъня. От гърлото й се отрони неразбираем звук. Буквално се давеше от ужас.
Лиринксът объркано застина.
— Не разбирам. Каква емоция изпитваш сега? Защо си се страхувала? Нямаше да те изям.
— Ти си мъж! — успя да смотолеви Тиан. — И… И…
Не, не можеше да го каже.
Гребенът върху главата на Рил промени цвета си от сивкав в червено-жълт. Без да каже дума, той се отправи към изхода, отметна кожата и се затича надолу.
Тиан го следеше с поглед. Дори не можеше да си помисли за бягство. Мускулите й бяха тъй изтощени, че не би могла да извърви и сто крачки. Тя остави кожата да падне в краката й и огледа тялото си. Цялото бе покрито с драскотини и белези. Сега тя успя да опъне въжето, начупи дрехите си и ги окачи край огъня. После остави ботушите с подметките нагоре и разопакова целия си багаж. Наряза късове мечешко и ги постави върху един горещ камък.
В парче кожа Тиан откри меча мас. Загреба малко и започна да я втрива в ботушите си. Инструментите й бяха започнали да ръждясват. Тя ги почисти и натри и тях с маста. Липсата на щипците я дразнеше.