През антифоните си тя можеше да чуе изкрещяваните заповеди, раздигането на палатките, съскането на нагорещено масло, наливано в машините. Джал-Ниш беше в лошо настроение и дереше гърло към всички. Сигурно вече беше време да тръгват. Юлия се опита да събере смелост за стрелването си между палатката и кланкера. Това беше мъчение, което й се налагаше да изтърпява всеки ден. Главата на Иризис изникна в палатката.
— Готова ли си? — попита тя болезнено силно.
И в нея дребната жена усещаше горчилка — беше се появила откакто Тиан и кристалът бяха паднали под леда. Юлия взе раницата си и излезе. Иризис взе тапите за уши и палтото, които Юлия бе оставила в палатката.
Свръхсетивната бе прекосила разстоянието до кланкера, когато пътят й се пресече с този на Джал-Ниш. Тя застина, връхлетяна от паника. Перквизиторът сгримасничи и понечи да я заобиколи, после я позна.
— И това ако не е нашият малък перцептор. Как си, момиче?
Тя се бе втренчила в ботушите си, неспособна да измисли отговор. Перквизиторът я гледаше с поглед, полагащ се на червей в закуската му.
— Идиотче! Не проумявам защо съм си въобразявал, че от теб би имало някаква полза.
Той я подмина.
Юлия се канеше да продължи, когато Джал-Ниш рязко се обърна и продължи:
— Виждала ли си Тиан и вълшебния й хедрон?
— Не… съм търсила — едва доловимо отвърна тя. Не искаше да остава сама с него. Гласът му нараняваше ушите й. Лицето му беше зло.
— И защо? — ревна той и я зашлеви с опакото на ръката си, събаряйки я на земята.
Юлия изпищя и се опита да се свие на топка. Джал-Ниш грубо я издърпа на крака.
— Да не си посмяла — студено предупреди той. — Иначе ще ти изтръгна очилата и антифоните, ще те съблека гола и ще те хвърля в снега. Отговори ми.
Ниш и Иризис дотичаха.
— Татко, престани! — провикна се механикът. — Ще я…
— Не ми казвай какво да правя, момче! — изръмжа перквизиторът. — Или и ти ще узнаеш какво се случва с онези, които се провалят. Скрутаторът не е от хората, които са склонни да прощават. Никога преди не съм го разочаровал, няма да го допусна и сега. Не ме е грижа кого ще трябва да пречупя. Няма да се предам. А ти какво искаш? — зарева той към Арпъл, който също бе изникнал.
— Считам за нужно да отбележа…
— Не се меси в неща, които не те касаят, за да не си навлечеш обвинение в измяна. Това са перквизиторски дела. — Джал-Ниш отново се обърна към Юлия, която междувременно бе пуснал. — Изправи се, момиче. Погледни ме.
Тя го стори, пребледняла от ужас.
— Защо не си я търсила? Защо не си се опитала да видиш Тиан и хедрона й?
— Никой не ми каза — прошепна тя с неговия глас.
Ударът дойде изневиделица и отново я събори. Устата на Юлия се изпълни с металически вкус. Замахът бе съборил антифоните и очилата. Дневната светлина прониза очите й като ярък къс стъкло. Сетивното претоварване я докара до пристъп.
Иризис се приближи до Джал-Ниш и под зяпналия поглед на Ниш така силно удари перквизитора по лицето, че той залитна назад и падна не особено грациозно в снега. Гордият му нос бе изкривен, от него се стичаше кръв.
— Ти си глупак и позьор, Джал-Ниш! Никой истински перквизитор не би прибягвал до подобна жестокост. Колко си платил, за да заграбиш тази позиция?
Тя плю в лицето му, със спокойна крачка се доближи до сержанта и протегна ръце:
— Арестувай ме. Не ме е грижа.
Арпъл махна с ръка.
— Не съм получил нареждания относно теб, занаятчия.
— Сега ще получиш! — изкрещя гълголещият от бяс Джал-Ниш, докато се изправяше. Стичащата се по брадичката му кръв започваше да замръзва. — Отсечи й главата и я хвърли в огъня!
— Валидни нареждания — допълни сержант Арпъл, като скръсти ръце пред широката си гръд.
— Значи така, а? — Сега перквизиторът говореше тихо и заплашително. — Ще запомня и двама ви. На света има и по-лоши от смърт неща. Крил-Ниш!
Механикът се беше привел над Юлия и се опитваше да я успокои.
— Да, перквизитор Хлар? — Той нарочно подчерта формалното си обръщение. Повече от това не смееше да се опълчи.
— С теб също ще се разправя. Заради некомпетентността ти. Веднага се погрижи за перцептора!