Ниш рязко кимна и отнесе Юлия в кланкера. Иризис го последва, понесла антифоните и очилата. Механикът ги постави внимателно и се зае да почиства лицето на Юлия с кърпа, навлажнена с топла вода. Междувременно в машината изникнаха Ки-Ара и Пур-Дид, понесли отоплителната кутия, за да я оставят в средата на кабината. Тъй като досега бе стояла в огъня, кутията се беше нажежила.
— Защо го направи? — обърна се Ниш към Иризис, която се беше загледала през предния илюминатор.
— Не можех да го търпя повече! — яростно рече тя.
— Но когато се върнем, той ще те унищожи.
— Вече и без това съм свършена. Кристалът беше последната ми надежда. Аз опозорих семейството си. Срамът ми ще бъде увековечен в Историята на рода ни. Нима има нещо, с което бих могла да влоша нещата? — И тя горчиво се засмя. — Никога не бях изпитвала подобно удовлетворение! Как само зацвърча, когато строших изящния му нос! Като пленен плъх.
Ниш не споделяше удоволствието й. Не му се мислеше за предстоящото отмъщение на Джал-Ниш.
Иризис протегна ръце към топлото излъчване. Ниш мълчеше, хванал ръката на Юлия. Последната остана неподвижна в продължение на час. Трябваше да мине още час, преди да се понадигне. Беше се загледала през задния илюминатор, когато неочаквано се сви. Ниш се обърна. Баща му кръстосваше наляво-надясно, с подуто лице. Когато той се отдалечи, Юлия отново се отпусна.
— Какво е станало с перквизитора? — попита тя.
— Той те удари. А аз го ударих по-силно, за да му дам урок.
Тогава Юлия стори нещо неочаквано. Свали очилата и останалите двама за пръв път можаха да видят ясно почти безцветните й очи. Те блестяха като намазани с глицерин.
— Направила си това заради мен? — Юлия грабна ръката на Иризис, доближи я до лицето си и зарови носле в дланта й. — Ти също си мила.
Занаятчията се опита да прикрие смущението си, като подбели очи към Ниш.
— Аз съм злобна кучка — промърмори тя. — Не бързай да придаваш такова значение на една-единствена постъпка.
— Готова ли си да потърсиш Тиан? — каза Ниш. — Ще можеш ли…
— Разбира се!
Юлия беше необичайно оживена и направо кипеше от енергия, докато си слагаше превръзката.
Джал-Ниш потропа по задния люк.
— Напредък? — сопна се той.
Ниш рязко отвори, с което принуди баща си да отскочи назад.
— Тя търси.
— И? — изгрухтя Джал-Ниш. — Излез, перцептор.
Юлия слезе, като внимаваше да се държи настрана.
— Какво виждаш? — подкани я перквизиторът.
Тя не каза нищо.
— Кажи ни какво виждаш, Юлия — рече Ниш и взе десницата й.
Дребната жена размаха другата си ръка.
— Виждам я! — Тя сочеше югозапад.
Видно беше, че перквизиторът не бе очаквал подобен отговор.
— Сигурна ли си? — невярващо рече той. — Колко далеч е?
— Не е далече. Кристалът й сияе като зорница.
Иризис не можа да сдържи възклика си. В този момент сред облаците надникна слънцето. Джал-Ниш се усмихна, което беше грозна гледка.
— След нея! — рязко тръсна глава перквизиторът.
Част втора
Плътоформител
Дванадесет
— Ставай! Тръгваме.
Тиан се сепна. Рил я гледаше, застанал на входа на пещерата. Младата жена се изтърколи от кожата. Чувстваше се прекалено паникьосана, за да се притеснява за голотата си. През нощта явно лиринксът беше обърнал дрехите й, защото те бяха почти сухи — с изключение на палтото. Тя бързо нахлузи четири слоя дрехи, и четирите умирисани на дим. Ботушите също влажнееха, но пък бяха топли.
След пет минути беше готова.
— Защо е това бързане? — попита Тиан, докато се приближаваше до входа на пещерата.
Отговорът на Рил се състоеше в посочване надолу. В далечината се виждаха две колони войници и четири кланкера: сиви гъсеници, плъзнали сред снега. След себе си оставяха права диря. Ужасният спомен отново избухна в съзнанието й: четири бойни машини, обградили ги, готови за стрелба, след миг стрелящи. Отправили копията си към нея. Собствените й сънародници бяха готови да я погубят, само и само да не позволят на Рил да я отведе! В онзи момент от лоялността й към фабриката не бе останала и следа. Тиан беше сама в света и сама щеше да се оправя. Временно трябваше да се съобразява с Рил, защото нямаше как да избяга от него.