Внезапно въжето спря. Лицето на Рил издаваше напрежение. Възлестите ръце започваха да треперят. Той нервно погледна над себе си. Въжето тръгна нагоре, толкова рязко, че пръстите на лиринкса се хлъзнаха. Рил нададе вик. Тиан едва не се изпусна, но Рил успя да се задържи.
Близо до върха въжето отново спря движението си. Безкрилият лиринкс полагаше големи усилия. Ново потрепване и Тиан видя равна земя: ръба на платото. В този момент някакъв повей ги разлюля. Тъмнокосата жена беше убедена, че ще паднат.
Тя изпищя. Някакъв лиринкс, много по-едър от Рил, го грабна от въжето. Тиан почувства как се изхлузва от раменете му, само че ръката на безкрилия я улови за глезена. Тя за малко не си размаза главата в скалите.
Безкрилият я остави на крака, ала трябваше да я подпре, защото нозете на Тиан се подкосяваха. Трима лиринкси стояха пред тях, двама много по-големи от Рил. И тримата стояха приклекнали, извили ръце, присвили пръсти. По кожата и на тримата синхронизирано блестяха цветове. Ослепителни оттенъци на жълто и червено. Предупредителни цветове.
— Тлррпит миржип? — с агресивен тон рече средният.
— Мирлишмир, плат воззр! — оправда се Рил.
— Склиззипт моксор! Тчхарр!
Лиринксът от лявата страна на Тиан посегна рязко и я хвана за ръцете. Другата му ръка улови краката й и я издигна, за да я разгледа. Или се канеше да й откъсне крайниците, или да й отхапе главата.
— Тламптер риш! — ревна Рил. — Тламптер риш наррл.
Хваналият я лиринкс застина, погледна към двамата си другари, после отново към Рил.
— Риш наррл? — Хватката му леко отслабна.
Рил посочи към снега, който стихиите разнасяха. Известно време създанията разговаряха помежду си, после един лиринкс остана на място, а останалите двама поведоха безкрилия нанякъде. Тиан все така бе носена.
Последва изключително неприятен преход в студа, който продължи около час и в крайна сметка ги отведе пред извита ледена стена. Вървящият най-отпред лиринкс отвори няколко кожени завеси, висящи последователно, и ги поведе, лазещ, по протежението на някакъв тунел. След отмятането на поредна завеса от кожа те се озоваха в голямо куполообразно помещение — огромно иглу, изработено от замръзнали снежни блокове. Това помещение беше празно. Само на пода се въргаляха няколко кожи. Стените му бяха надупчени с още проходи. Предвождащият лиринкс изчезна в най-левия.
Лиринксът, който държеше Тиан, я остави на земята. Отново последва разговор на неразбираем за нея език. Все пак на занаятчията й беше ясно едно: през цялото време Рил бе вървял именно насам. Не бе имал никакво намерение да я отвежда през планините. Всичките му приказки за кодекс на честта се бяха оказали лъжа. Тиан се чувстваше много огорчена и разочарована — както от постъпката му, така и от собствената си наивност. Та лиринксите бяха врагове!
— Какво искаш от мен? — обърна се тя към Рил.
— Да ни помогнеш да спечелим войната, разбира се.
— Но… ти каза, че си ми длъжник.
— И изплатих дълга си, като те спасих от лавината. После, на леда, спасих живота ти повторно, когато собствените ти сънародници се канеха да те убият.
Тя се вторачи в страховитото му лице.
— Но ти не ми каза, че вече сме квит.
— Нима сама не можеш да определяш задълженията си? Ние сме във война, женски човеко!
Тиан се чувстваше пълна глупачка. Какво я беше прихванало, за да му се довери по такъв начин?
— Ти не ми каза! — просъска отново тя.
— След първото ти спасяване те оставих без надзор. Имаше възможността да избягаш, но не се възползва от нея. А след всичко, което сторих за теб впоследствие, вече ти си тази, която ми е длъжница.
— Няма да предам вида си — каза тя, само че той вече беше изчезнал.
Тиан започна да обмисля незавидната си позиция. Лиринксите винаги щяха да бъдат врагове на човечеството. Какво ли я очакваше сега? Рил не би я довел тук случайно.
Голям лиринкс изникна през прохода, разположен право насреща й. Гребенът му беше зелен, а гърдите му бяха заоблени, поради което Тиан прецени, че въпросният лиринкс е женски. Гребенът й беше белязан. Първите три шипа липсваха, а ципата около белезите бе изгубила способността да променя цвета си. Женските лиринкси не отстъпваха по големина на мъжките, понякога дори ги надвишаваха. Наизлизаха още създания, сред които беше и Рил. Скоро Тиан се оказа обградена от осем същества. Безкрилият се обърна към едрата женска и започна да обяснява нещо. Сред присъстващите имаше още два женски лиринкса (прецени по зелените гребени), които носеха малки. И всички имаха ципести криле, които в момента бяха сгънали.