— Покажи ни приспособленията си, Тиан — каза Рил.
Тя поклати глава. Лиринксът, който беше понечил да я нападне на върха на платото, с един скок се озова до нея, сграбчи я за гърлото и я разклати.
— Глиннх! — повелително изрече едрата женска.
Лиринксът пусна Тиан. Рил изсипа раницата й на земята и й подаде сферата, кристала и шлема. Погледът му я лиши от склонността за съпротива.
Тиан провери целостта на жиците, сетне се убеди, че кристалът в шлема не се е разместил. Сферата бе леко сплескана, което занаятчията коригира. Накрая се увери, че топчетата се движат с предишната си лекота. През цялото време лиринксите не откъсваха очи от нея.
Сега тя взе хедрона — амплимета. Той беше затоплен, дори повече от обичайното. Значеше ли това, че мястото попадаше в излъчването на възлова точка? Във всеки случай кристалът й се струваше по-тежък от обичайното. Рил повдигна ръката й, за да могат всички да видят кристала.
Във вътрешността на бипирамидата блесна искра. Жълтото сияние накара Тиан да присвие очи. Беше прекалено ярко. Лиринксите възкликнаха едновременно.
— Тламптер риш! — каза Рил. — Кристалният ключ. А тя е негов носител.
Лиринксите се скупчиха и потънаха в оживена дискусия, пълна с ръкомахане, удари по чуждите гърди и бесни цветови изменения. Рил изглеждаше необичайно покорен — останалите го млатваха толкова силно, че той залиташе назад, докато неговите собствени удари бяха по-скоро потропвания, изпълнени със сведена глава.
От езика на тялото им и начина, по който разговаряха с него, Тиан можа да разбере, че Рил не се ползва с особено уважение. Може би това се дължеше на нечифтосания му статус, а може би на липсата на криле? Каквато и да беше причината, всезнаещият и всемогъщ неин защитник тук се оказваше безсилен.
Тиан не разбра и думица от последвалия дълъг дебат. След известно време тя бе отведена до по-малко помещение, чийто вход запушиха с леден къс. Ако Рил не й беше взел ножа, тя би могла да си проправи път през снежните блокове. А леденото парче на входа беше прекалено тежко, за да може да го отмести.
Тя започна да се разхожда напред и назад. В средата на снежната стая бе постлана някаква бяла кожа. Беше прекалено голяма, за да принадлежи на дива котка. Беше и прекалено рунтава, за да е от планинско говедо. Сигурно беше от снежна мечка. Тиан се настани отгоре й и се замисли.
Или Рил щеше да изгуби спора, за каквото и да настояваше, и лиринксите щяха да я изядат, или щяха да я принудят да им покаже всички тънкости на изработването на контролери. След като научеха всичко възможно за тях и за амплимета, щяха да я изядат. И какво щеше да стане с Минис тогава? Очите й се наляха със сълзи.
Вече усещаше зараждането на абстиненцията. Ако лиринксите й отнемеха кристала за прекалено дълго, тя щеше да се съгласи на всичко — само в замяна на едно докосване до него. Но нима можеше да си позволи подобно нещо? Тя се омота в кожата, легна на леда и се опита да заспи.
Ледният къс беше изместен и един лиринкс, чиято кожа блестеше в лилави цветове, я извлече обратно в предишното помещение. Създанието я държеше здраво, така че за бягство не можеше и дума да става.
— Покажи ни как работят устройствата ти — каза Рил.
Какво обхващаха границите на предателството? Измяна ли беше, ако тя разкриеше информацията си, докато бива измъчвана? Една истинска героиня би ги принудила да я убият, за да отнесе със себе си в гроба тайните на човечеството. Но това изискваше повече храброст и благодарност от тези, които Тиан притежаваше в момента. Освен това беше дала обещание на Минис. Беше му дала и любовта си.
— По-бързо! — гръмна едрата женска.
Тиан не беше героиня, а много изплашена. Шлемът й се стори леден. Тя го сгря с ръце, сетне постави амплимета в сферата. Съсредоточи се. Пръстите й започнаха да движат топчетата, дирейки някаква подредба, която да й позволи да се включи в тукашното поле. В главата й започваше да се оформя смътен план.
Ами ако използваше излъчването и го насочеше срещу лиринксите, за да ги обездвижи или убие всички едновременно? Вероятно не беше възможно. Слабото поле не съдържаше достатъчно енергия за подобно дело. Тази й цел можеше да бъде постигната единствено с геомантия, ала Тиан се плашеше от това Изкуство. Случилото се в ледения мехур й бе разкрило нищожността на познанията й. А когато ставаше дума за нещо толкова опасно…