Тя беше потънала в подобни мисли, а междувременно пръстите й работеха сами, настройващи произволни подредби. Започна да долавя някакво поле. Поне го определи като такова, макар това излъчване да не приличаше на онези, които бе долавяла преди. Тиан го визуализира като две червени слънца, обикалящи едно около друго, обгърнати от оранжева мъгла. Красива, но някак иноземна гледка. Занаятчията замислено оглеждаше съзираното. Можеше ли да го използва по някакъв начин? Червените слънца изглеждаха опасни. Не се осмеляваше да се приближи до тях. Ами мъглата? В нея Тиан усещаше известна сила.
Мъглата се повдигна, разгърна се и се затвори около нея, тъмна и заплашителна. Оранжевата облачност я обгърна. Вълна жежкост пресече тялото й, а амплиметът засия във виолетово. Един от лиринксите нададе вик. Останалите заслониха очи. В главата й зазвуча звън. Тиан се отпусна на пода, притиснала ръце над ушите си, опитваща да заглуши звука (напразно, защото той долиташе от съзнанието й). Тя се удари в леда, при което шлемът отхвърча и блясъкът угасна.
Рил я повдигна. От покрива на помещението капеше вода.
Зрението на Тиан бързо се възвръщаше и тя можа да види, че лиринксите се оглеждаха объркано, насълзили очи. Занаятчията си отбеляза тази им слабост.
Амплиметът беше върнал предишното си меко сияние. Тиан нямаше представа към каква сила се беше включила.
— Сега вярвате ли ми, Бесант? — каза Рил.
Бесант, едрата женска с белязания гребен, раздвижи мускулите на лицето си. Може би не й се искаше да признае правотата на един деформиран и нечифтосан?
— Справил си се добре, Рил — отвърна накрая тя. Дълбокият й гръден глас се отличаваше с труден за разбиране акцент. — Приспособлението й се включи към непознат източник на енергия. Много може да научим от този женски човек. Ще я изпратя в Калисин.
— Ами аз? — попита Рил със зле прикрита настойчивост. — Това ли е шансът ми? Ще ми бъде ли позволено да се чифтосам?
— Твоето постижение би трябвало да повиши привлекателността ти. Давам ти разрешение да си потърсиш партньорка, макар силно да се съмнявам, че някоя партньорка ще избере теб.
Позволиха на Тиан да си вземе багажа — с изключение на амплимета, ножа и арбалета. После бе отведена в малката стая. Там й занасяха вода и овъглени късове мечешко. Освен това Рил я извеждаше навън, където тя използваше по предназначение дупка, издълбана в снега. При едно подобно излизане те минаха край двама лиринкси, приклекнали над нещо дребно, приличащо на гъба. Ръцете на създанията се движеха във въздуха в сложни поредици движения.
— Какво правят? — попита Тиан.
— Наблюдават — отвърна безкрилият, с което изчерпа отговора си.
През първата нощ занаятчията очакваше кристални сънища. Надяваше се те да включват любимия й. Само че съновиденията се оказаха невъобразими ужаси. В съня си тя виждаше хиляди клетки, всяка от които съдържаше някаква смътна представа за диво животно.
А сред тези клетки пълзеше оранжева мъгла и се увиваше около зверчетата, за да ги стисне в безплътен, но болезнен обръч. Те пищяха от болка, кръв бликаше от устите им и от други отвори. И започваха да се променят. Месото и костите се деформираха, кожа и мускули се изопваха. Зъбите гнило се отронваха от устите им, за да бъдат заменени от други, далеч по-остри.
Скоро Тиан бе заобиколена от чудовища. И всички те я гледаха.
Остатъка от нощта тя прекара будна, обикаляща из затвора си, само и само за да не заспи отново.
На втората нощ отново я споходиха сънища, само че вече предизвикани от абстиненцията, ставаща по-силна с всеки час, който Тиан прекараше отделена от амплимета. Тялото й биваше раздирано от болките на копнежа. По цял ден мислеше единствено за кристала и как да си го върне. Нощем го сънуваше. Това беше най-мъчителната характеристика на абстиненцията — че минаваше прекалено бавно. А имаше хора, които така и не се отърсваха.
— Какво има? — попита я Рил на втория ден, когато Тиан лежеше в кожата и буквално трепереше от желание. — Болна ли си?
В сегашното си състояние тя не можеше да измисли с какво да се оправдае.
— Трябва да взема кристала си — прошепна тя. — Моля те. Не мога да понеса да съм отделена от него.