— Аха — каза Рил и излезе.
Едва впоследствие Тиан осъзна каква власт над себе си им бе предоставила.
Тринадесет
Следващи насоките на Юлия, преследвачите се отправиха право към последната от пещерите. Иризис вървеше начело. Двама войници внимателно се приближиха до завесата от меча кожа, повдигнали копия. Иризис, дръзка от отчаяние, се хвърли напред, с един замах откъсна кожата и скочи вътре. Пещерата беше празна.
— Няма я! — мрачно каза занаятчията.
— Но съвсем неотдавна е била тук. — Арпъл разравяше все още червенееща жарава сред пепелта.
— Сега ясна ли ти е ценността на перцептора? — долетя гласът на Ниш. — Признаваш ли заслугата й?
— Да — отвърна перквизиторът. — Тя доказа полезността си. Убеден съм, че ще й намерим широко приложение във войната.
Юлия трепна и се притисна по-близо до приятелите си. Джал-Ниш грубо се изсмя и нареди всички пещери да бъдат претърсени. После се обърна към кланкерите и даде знак останалите отряди да се съберат около тях.
Скоро откриха пресни следи, които отвеждаха нагоре по склона. Войниците ги последваха, а бойните машини продължиха по протежение на долината. В късния следобед преследвачите отново се събраха.
Привечер започна да вали сняг. Опитаха се да продължат преследването, като разчитат следите на светлината на факли, но смрачаването и натрупващият се сняг преустановиха тази им дейност. Затова преследвачите останаха да лагеруват в подножието на един склон и за пръв път от много дни насам всички можаха да се наспят. На сутринта отново се обърнаха към Юлия. Този път тя посочи по̀ на юг. Тъй като вече не можеха да разчитат на следите, в течение на следващите дни многократно им се налагаше да се обръщат към нея.
В такива трудни условия кланкерите можеха да се придвижват единствено с бавен ход. Често се случваше маслото им да замръзне. Непрекъснато възникваха дребни повреди, които Туниз и Ниш трябваше да отстраняват. Едва сега Крил-Ниш установи колко мрази професията си. Всяка авария неизменно включваше окървавените му пръсти, обгорени от студа, както и крясъците на баща му. Всяка манипулация тук бе десетки пъти по-трудна в сравнение с фабриката. Дори невъзмутимата Туниз на моменти започваше да ругае.
Вятър нямаше, но пък беше страшно студено, особено през ясните нощи. На третия следобед ги връхлетя снежна буря. През целия следващ ден бяха принудени да останат на място, а петото утро довлече със себе си вятър, който веднага се зае да разхвърля преспите. Напредъкът на преследвачите ставаше все по-бавен и по-бавен, докато в един момент кланкерите просто спряха.
— Какво става? — изпищя Джал-Ниш. Трябваше да пищи, за да надвика вятъра. Всички се събраха зад бойните машини.
— Полето е прекалено слабо — обясни Зимо, чийто кланкер вървеше втори. — През последния четвърт час вървяхме на маховици, само че и те се изхабиха.
— Тоест, затънали сме тук? Ама че некомпетентни глупаци!
— Пред нас има друг възел, сър, и то силен, но изпитваме затруднения с включването към полето му. Което е странно. Никога не ми се е случвало нещо подобно, перквизиторе.
— Какво искаш да кажеш?
Зимо се посъветва с останалите оператори, преди да отговори.
— Изглежда това е двоен възел. Преди не сме се натъквали на нещо подобно и то ни е непознато.
— Накарайте занаятчията да ви обясни. Нали затова е тук. Занаятчия Иризис, ела.
Иризис се вцепени. Сякаш някой бе сграбчил вътрешностите й. Моментът на разобличаването й бе настъпил, никога нямаше да успее да заблуди Джал-Ниш. Тя плъзна отчаян поглед по обградилите я изпити лица и забеляза, че Ниш я гледа измъчено.
Иризис си наложи обичайното арогантно изражение. Нямаше намерение да се предаде без бой. А когато се случеше най-лошото, щеше да повали и перквизитора заедно със себе си. Тя хвана индикатора си и се приближи.
— Прогнозирам, че ще се наложи да внеса изменения в контролерите.
— Колко време ще ти е нужно?
— Модификациите са прекалено важни, за да си позволя да прибързвам, сър. Толкова, колкото е необходимо.
— Започвай.
Тя се качи в кланкера и започна да разглобява контролера. Ки-Ара беше приклекнал до нея и я наблюдаваше толкова напрегнато, сякаш тя оперираше собственото му дете. Операторът изскимтяваше при отделянето на всяко пипало, пречеше й да се съсредоточи.