— Ки-Ара — рече тя с мил глас, — ще бъдеш ли така добър да ми донесеш и останалите контролери?
Той неохотно се изправи и се отдалечи. На всеки няколко крачки обръщаше слузящите си очи към нея.
— Ниш! — каза Иризис. Механикът изникна. — Застани на люка и не пускай никого.
— Дори и Ки-Ара?
— Особено този хленчльо. Или баща ти.
Юлия също беше последвала Ниш. Тя пъхна глава под ръката му и надникна в кланкера. Механикът въпросително кимна към нея, загледан в Иризис.
— Да, нея може. Ела, Юлия. Но ще пазиш тишина, става ли?
Юлия се промъкна вътре и седна.
Иризис работи повече от час. С помощта на индикатора си виждаше странния двоен възел. Стараеше се да синхронизира контролера с полето. Макар да беше студено, беше плувнала в пот. Тази двойна точка бе най-странното нещо, с което до момента се беше сблъсквала: голямо сияещо кълбо и друго, по-малко. Орбитите им се преплитаха. Обгръщаше ги оранжева мъгла, която пулсираше. Именно тази мъгла притесняваше Иризис. Опитите да съзре съответстващото поле й причиняваха болка, както когато вдишваше зловонен дим. То бе прекалено нестабилно и тъкмо тези му неспирни изменения я измъчваха.
Тя се отдръпна с разтуптяно сърце. Нещо не беше наред. Дори и ако успееше да пренастрои контролерите, страхуваше се от неясните последствия, които щяха да произтекат при опита за почерпване на енергия от този източник.
Някой потропа по люка.
— Какво става там? — долетя викът на Джал-Ниш.
— Не го пускай, Ниш.
Люкът рязко бе отворен.
— Докладвай, занаятчия?
— Срещам неочаквани затруднения.
— Защо? — В очите на перквизитора блестеше опасно пламъче.
— Никога не съм попадала на двойна възлова точка. Останалите от експедицията също не са. Има голяма вероятност хедронът да изгори и тогава кланкерът ще остане тук.
— Ха! Фин-Мах винаги е казвала, че си измамница.
Изминаха още няколко часа, през които Иризис не спираше с опитите си, макар все още да нямаше представа относно опасните изменения в интензитета. Сама не можеше да проведе теста, защото не можеше да извлича сила от полето. Възнамеряваше да накара оператора да го стори. Това беше единственият начин да избегне разобличаването. Но ако Ки-Ара откажеше…
Но той, естествено, гореше от желание да помогне. Би се съгласил на всичко, стига да бъдеше допуснат отново на обичното си място. Точно на това разчиташе Иризис. Това беше и причината първо да се заеме с неговия кланкер. Останалите оператори бяха по-издръжливи.
Тъкмо беше застанала до Ки-Ара и му обясняваше необходимите манипулации, когато Джал-Ниш избута сина си и влезе в кланкера.
— Какво си въобразяваш, че правиш? — кресна той.
По гърба й полазиха тръпки.
— Показвам на Ки-Ара как да проведе теста.
— Мътните да те вземат! Това е работа за занаятчия. Не бих излагал оператор на риск, дори и ако имах излишни!
— Но той… — отчаяно понечи да са оправдае Иризис.
— Мълчи! Теб можем да си позволим да изгубим. Но не и него.
Гърлото й беше пресъхнало.
— Но поне би могъл да ми помогне.
— Ще изпълниш всичко сама, занаятчия. Какъв е проблемът? Само преди няколко седмици на практика получи майсторско звание. Стотици пъти трябва да си правила подобни неща.
— Но не и с такъв възел… — почти беззвучно рече тя. Погледна към Ниш, сякаш за помощ, само че той бе забол поглед в земята и остъргваше леда от ботушите си в един ръб. Е, това е то. Кошмарът ми се сбъдна. Ако можех да го направя, бих изтеглила толкова много енергия, че да изпепеля всички на борда на кланкера.
Но този апокалипсис, макар и злостно привлекателен, бе само блян.
— Всички да се отдръпнат, за всеки случай — продължи Иризис. — Не мисля, че подобна възлова точка е била използвана преди.
— Стига отлагания. Просто го направи. Ако можеш — додаде Джал-Ниш.
Може би той искаше да я унижи пред всички. Тъкмо отмъщението, което би си избрал един перквизитор.
Все пак Джал-Ниш последва съвета й и се отдръпна на значително разстояние. А следовател Фин-Мах не помръдна, може би нарочно. И тя ли искаше да я унижи?
— По-добре и вие се отдръпнете — каза Иризис на Ниш и Юлия. Механикът отбягваше погледа й — усилие да се разграничи от предстоящото й унижение? Е, не можеше да го вини.