Но той остана. Юлия също, което беше изненадващо. А може би не. Може би перцепторът знаеше, че не съществува опасност. Иризис започна процедурата. Този път не използваше индикатора си, а насочваше сетивата си директно през контролера, та с негова помощ да усети полето. Това многократно усили чувствителността й. Очаквано — контролерът беше много по-мощен, иначе не би могъл да захранва толкова тежка машина.
Тя позволи на противните кълба да се въртят из ума й и се съсредоточи над мъглата, която се стелеше между тях. Отдръпната, занаятчията търсеше облак, който да притежава силно излъчване — но не прекалено силно. Съществуваше вероятност липсващият й талант да се появи отново.
Подмина един, втори, после и трети. Очите на Ниш и Юлия не се отделяха от лицето й. Иризис вече си представяше какво ще последва. Пълно унижение. Джал-Ниш щеше да я задържи — бе възможно да изникне нужда от уменията й по време на обратния път, — но щом се озовяха обратно във фабриката, перквизиторът щеше да се погрижи за организирането на подобаващ спектакъл. Щяха да бъдат призовани хроникьори и разказвачи от сто левги околовръст, които да разпространят историята за провала й и с пълни подробности да опишат наказанието й.
— По-бързо, занаятчия. — Перквизиторът надничаше през задния люк.
Сега или никога. Иризис насочи погледа си към един от облаците мъгла и с все сила се опита да изтегли енергия. Нищо не се случи. Тя стисна зъби, обърса ледената пот, изникнала на челото й, опита отново. Пак нищо.
Джал-Ниш се изсмя. Какво ли наслаждение изпитваше…
— Не можеш да го направиш. Ти си измамница, Иризис. Винаги си била. Поне от теб ще излезе прекрасна поучителна история. Нямам търпение да зърна физиономиите на рода Стирм, когато я чуят!
— Мога! — процеди тя. И смееше да напада семейството й! Той, чиито предци бяха жалки парвенюта, пробили си път с подкупи и груба наглост? Ако можеше да го изпепели, би го сторила на мига.
Тя опитваше отново и отново. Мускулите по врата й едва не скърцаха от напрежение. Иризис неволно простена. Но никаква енергия не потичаше към контролера.
А Джал-Ниш отново се изсмя. Много й се искаше отново да му размаже лицето. Но нали точно това й бе навлякло сегашните проблеми.
Иризис трескаво се огледа. Юлия беше свалила очилата си и я гледаше със стряскащо съсредоточение. По някаква причина занаятчията си помисли за драскулки върху ветрила.
Тя затвори очи и се приготви за един последен опит. Отново се потопи във възела на онази мъгла, само че сега под него се разгръщаше ветрило. Пред очите й възелът започна да се разтваря, като розова пъпка, а вътре в него се виждаше път, какъвто Иризис не беше съзирала досега.
Внезапно тя видя онова, което по-рано бе оставало недостъпно. Дръпването й беше толкова силно, че за момент й причерня и тя си удари главата в корпуса.
Кланкерът не помръдна. Пипалата на контролера дори не трепнаха. Провал. Иризис погледна към лицето на Джал-Ниш. Очакваше да види жестокото му злорадство.
Перквизиторът беше наклонил глава настрани.
— Какво е това?
В ушите си Иризис чуваше само бучене.
— Не зная — долетя гласът на следователя.
— Маховото колело се върти — каза Юлия.
Недоловимото потракване се превърна във вой с все по-нарастваща настойчивост: маховите колела се ускоряваха. По някакъв чудодеен, невероятен начин, контролерът черпеше енергия от полето.
— Ти успя! — възкликна Ниш, прегърна я силно и я целуна по челото. — Знаех си, че ще успееш!
— Това й е работата — студено отвърна Джал-Ниш. — Не виждам причина за подобна суматоха. Настрой и останалите, занаятчия, за да продължим преследването си.
Иризис се зае с останалите три контролера и даде насоки на операторите. Накрая, когато беше готова, тя се върна в своя кланкер и докосна Юлия по бузата в мълчалива благодарност. Нямаше представа какво бе направила дребната жена или как й бе показала пътя, но това нямаше значение. Беше сторено. Беше й спечелило мъничко отлагане. Но нищо друго не се бе променило. Иризис усещаше, че все още не си е върнала умението. На всяка цена трябваше да се сдобие с онзи кристал.
През следобеда на петия ден настъпи кратко проясняване и можаха да зърнат плато със стръмни стени. Юлия бе казала, че лиринксът е поел право към него. Преследвачите останаха на място, за да изчакат нощта. Едва тогава поеха предпазливо. Джал-Ниш възнамеряваше да нападнат врага изневиделица. Прекарваше дълго време с Рустина, червенокосата предводителка на войниците, които ги бяха пресрещнали на реката. И в момента двамата бяха приклекнали встрани. Той говореше, а тя чертаеше нещо с ножа си по снега.