Кланкерът се беше блъснал в канара. Копиеметът и катапултът бяха унищожени. Пур-Дид лежеше по-нагоре по склона, размазан. Машината го беше смачкала.
Тиан и лиринксът бяха изчезнали. Ниш беше побеснял на Ки-Ара — и на себе си, задето го беше притиснал. Цял месец работа бе отишъл за изработката на този кланкер. Цялото му състрадание към Тиан беше изчезнало.
Откъм падналия кланкер долитаха писъци, изнервящо пронизителни. Не звучеше като войник.
Тиан го остави зад себе си. Зад следващия завой пред нея се изправи платформа от греди, която потракваше на вятъра. Към нея отвеждаше път, също дъсчен. Бесант стоеше на самия й ръб, заедно до странна конструкция, напомняща птиче крило. На гърдите й висеше торбичка, несъмнено съдържаща безценния кристал.
Тиан се затича напред с радостен вик, ала още не бе сварила да стъпи върху пътеката, когато последната бе разрушена от внезапно долетял катапултен снаряд. Рил я дръпна назад. Каквото и да беше планирала Бесант, вече не можеха да я достигнат.
Втори кланкер бе изникнал върху склона от дясната им страна, на ръба на платото. Стрелецът насочваше копиемета към Бесант, а операторът трескаво подготвяше катапулта за нов изстрел. Тиан познаваше и двамата, Зимо и Ранд.
— Вървете! — изкрещя Рил. — Отлитайте, Бесант!
В отговор тя направи някакво движение с ръката си, което Тиан не можа да разбере, повдигна крилото и се стрелна, точно когато копие пронизваше платформата.
Тиан затаи дъх. Крилото трепна, улови въздушен поток и се издигна. Огромните криле на Бесант също се разгърнаха. Занаятчията усети леко потръпване зад слепоочията си, като шербет, топящ се върху езика й. Макар да не го беше усещала преди, знаеше какво е. Бесант използваше своята разновидност на Тайното изкуство, за да удържа тежестта си над земята.
Тя описа дъга във въздуха. Крилото се понесе под нея, привързано. Екипажът на кланкера трескаво се опитваше да насочи катапулта към нея. Бесант посочи към едно равно място по-надолу по склона.
Рил пое с най-голямата бързина, която му позволяваше накуцването. Тиан се влачеше подире му. Безкрилият внимаваше да се прикрива сред канарите, така че тя вече не виждаше кланкера. Но пред очите й непрекъснато изникваше измъченото лице на Ги-Хад. Той беше добър човек. Дали наистина бе наредил на войниците да я убият, или самата Тиан си беше наумила това? Изпитваше вина, срам. Искаше да избяга, да се предаде, да понесе последиците.
Тя опита да се отскубне, но лиринксът я задържа без проблем.
— Кристалът ти е у Бесант. Ако не дойдеш, никога вече няма да го зърнеш.
Вече достигаха равното място, когато кланкерът стреля. Копието се понесе към небето, за да профучи между Бесант и увисналото крило. Тиан си отдъхна. Бесант зави и се понесе към тях.
— Когато тя мине край нас, скочи към крилото и си сложи коланите, които висят под него — каза Рил. Той сграбчи потъналия в рамото му болт и с болезнен стон, придружен с яростно цветово трепване, го извади.
— Добре — каза Тиан. Бе принудена да следва амплимета. Без него щеше да си изгуби ума.
Тя се загледа в измъченото лице на Рил.
— Ами ти?
Безкрилият оглеждаше окървавения болт.
— Аз ще остана тук, за да те защитя.
— За да умреш!
— Да изпълня дълга си, за да живеят други, по-достойни.
Бесант доближаваше. Тиан се напрегна, само че внезапно въздушно течение блъсна крилото нагоре.
— Готова ли си? — каза Рил.
— Ръцете ми са изтръпнали. — Всъщност цялата Тиан се чувстваше изтръпнала. А и само акробат би могъл да изпълни подобен скок.
Той освободи ръцете й. Занаятчията раздвижи пръсти, ала те си оставаха безчувствени.
— Скачай! — ревна безкрилият, когато крилото се стрелна край тях.
— Не мога. Ще пропусна!
В това беше сигурна — крилото се беше вдигнало прекалено високо. А и каква съдба можеше да я очаква в леговището на лиринксите, че да е за предпочитане пред собствените сънародници?
Шестнадесет
Механикът извади меча си. Ако скотът се измъкнеше с Тиан, с него (Ниш) щеше да е свършено. И за всичко щеше да си е виновен сам. Той се затича след бегълците. Юлия залиташе и виеше подире му. Не трябваше да я извежда извън кланкера, но пък и не можеше да я остави край един мъртвец и един побъркан. Писъците й го бяха накарали да потръпне.