Зад следващия завой пред него се изправи единствено небето — бяха достигнали ръба на платото. Тиан и лиринксът се виждаха. Малко по-натам, протегната над нищото, се издигаше дървена платформа, на която стоеше друг, по-едър лиринкс.
— Остани тук, Юлия — каза механикът и пусна ръката й. — Пропастта е съвсем близо.
— Виждам я.
Крил-Ниш се затича, макар да знаеше, че е прекалено късно. Едрият лиринкс, женска със зелен гребен, вече се канеше да отлети, отнасяйки Тиан. Ниш изкрещя и напразно размаха меча си.
Тиан тъкмо понечваше да поеме по пътеката, отвеждаща към платформата, когато предпоследната внезапно бе пръсната на парчета от каменен снаряд. Кланкерът на Зимо се беше появил. Няколко войници се бяха хванали за корпуса и се возеха отвън. На Ниш му идеше да заплаче от облекчение.
Женската скочи от платформата, а Юлия изпищя толкова силно, че механикът изтича обратно към нея.
— Какво има?
Тя се беше свила, обхванала главата си с ръце. Нищо не изглеждаше да я заплашва, освен това се намираше далеч от ръба, така че механикът я остави.
Ранд, стрелецът на Зимо, стреля с копиемета, но пропусна. Тиан и безкрилият лиринкс тичаха успоредно на ръба. Последва изстрел с катапулта. Снарядът мина толкова близо до летящия лиринкс, че закачи едно от крилете й.
— Стреляй по безкрилия! — ревна Ниш.
Ранд, едър и смугъл мъж без предни зъби и с по-къс крак, разпери ръце — не му оставаха снаряди. Кланкерът бе принуден да спре стотина крачки по-нагоре, където канарите не му позволяваха да продължи.
Пътниците скочиха на земята. Джал-Ниш, Фин-Мах, Туниз и червенокосата Рустина, чието рамо кървеше. Иризис я нямаше. Ранд също скочи на земята, с чук и длето в ръце, за да откърти нови снаряди.
— Кланкерът на Ки-Ара падна в долината — изкрещя Ниш и посочи. — Той все още има копия.
Ранд пое в указаната посока, накуцвайки, а Крил-Ниш се приближи към останалите.
— Къде е Иризис? — попита той. — Тя…?
Рустина посочи назад. Русокосата жена тъкмо излизаше от задния люк. Бедрото й беше превързано, дрехите й бяха разкъсани. Левият ръкав на дрехата й почти бе откъснат. Джал-Ниш изглеждаше мрачен, но не беше ранен.
— Пипнахме ги! — възкликна Ниш и посочи към безкрилия лиринкс, който продължаваше да накуцва, повел Тиан.
— Ще се радваме, когато ни попаднат в ръцете — уморено каза Джал-Ниш. — Като се има предвид, че лиринксите са двама, а ние… Уморих се от всичко това. Да свършваме с тях.
Иризис се приближи.
— Къде е кристалът?
— Предполагам е у Тиан — каза механикът.
— Не е! Претърсих раницата й в ледения купол. — Иризис беше много бледа.
Джал-Ниш рязко се извъртя и я прониза с изпепеляващ поглед.
Ниш предпочете да не задава въпроси, макар да му се искаше.
— Значи трябва да е у женската! Вижте, тя носи торбичка на гърдите си.
Летящата женска направи завой и се понесе към двамата, стоящи близо до ръба. Висящото под нея крило я следваше.
— Какво е намислила? — промърмори перквизиторът.
— Нямам представа — отвърна следовател Фин-Мах. Устните й бяха посинели, а в очите й се забелязваше жълтевина.
— Стреляй към летящата! — кресна Иризис към бойната кула. — Кристалът е у нея!
— Откъде си сигурна? — тросна се Джал-Ниш. Настроението му се влошаваше с всяка изминала секунда.
— Аз съм занаятчия, забравихте ли?
Стрелецът все още не се беше върнал, но междувременно Зимо беше донесъл голям скален отломък и заредил катапулта. Той се прицели в летящия лиринкс и стреля. Снарядът профуча във въздуха, но не уцели.
— Заобиколен съм от некадърници! — процеди Джал-Ниш.
— Дори Ранд би се затруднил да уцели с такъв камък — тихо каза Фин-Мах. — Точната стрелба изисква заоблени снаряди.
— Върви горе, Туниз! — нареди перквизиторът. — Оформяй снаряди за катапулта! Останалите, след безкрилия! Убийте го или го блъснете от ръба. Тиан трябва да остане жива на всяка цена. Ще нападнем заедно.
— Смятате ли, че би имало полза отново да използвам Тайното изкуство?