— След това, което се случи последния път?
— Сега нещата може да протекат различно.
— Добре. Ние ще се погрижим за безкрилия. Ти опитай да свалиш летящата.
Безкрилият лиринкс продължаваше да накуцва край ръба, хванал Тиан за китката. Невъзможно беше да го атакуват в гръб, без да рискуват да рухнат в пропастта. Ниш и Иризис се затичаха встрани, за да им пресекат пътя.
— Как е кракът ти?
— Боли.
Летящият лиринкс започна да се спуска към бегълците. Делтовидното крило разсичаше въздуха със свистене.
Иризис първа осъзна предназначението му.
— Стреляй! — изкрещя тя към Зимо. — Канят се да избягат с планера.
Джал-Ниш и сержантът почти бяха догонили безкрилия лиринкс. Перквизиторът се движеше решително. А движенията на Рустина се отличаваха с бясна ярост — гледката на пленената жена я беше вбесила.
— Спокойно, сержант. Атакувай краката му, гърлото е за мен.
Безкрилият лиринкс бе притиснал Тиан към гърдите си и замахна към Джал-Ниш, но пропусна. Рустина го рани в хълбока, само че нямаше видим резултат. Лиринксът я удари в корема, тя отхвърча и си удари главата в камък. Джал-Ниш, внезапно озовал се сам срещу създанието, започна да отстъпва, но не беше достатъчно бърз. Мощната ноктеста ръка премина по лицето, рамото и гърдите му. Перквизиторът изрева. След това безкрилият го удари по главата. Джал-Ниш рухна, леещ кръв.
Само Ниш и Иризис оставаха. Двамата се спогледаха.
— Това е краят — спокойно каза Иризис.
— Направихме всичко по силите си.
— Е, какво ни остава, любовнико? До последен дъх?
Думите й го сгряха.
— До последен дъх — повтори той. Бе сигурен, че баща му умира. Смяташе, че самият той също ще се присъедини към него.
Двамата се хвърлиха към безкрилия, размахали мечовете си. Лиринксът отстъпваше бавно, насочил по-голямата част от вниманието си към случващото се в небето. Срита замръзнал чакъл в лицата им, пробяга няколко крачки, сетне спря.
Летящата женска вече наближаваше. Безкрилият изрева ядосано, защото вятърът за пореден път повдигна крилото нагоре. Ниш и Иризис го нападнаха в гръб. Механикът му нанесе удар в бедрото, потънал между плочките на бронята, а ударът на Иризис попадна в гърба.
Лиринксът захвърли Тиан, извъртя се рязко и подсече Иризис. Чу се изхрущяване и тя падна близо до ръба. Механикът удвои усилията си. Безкрилият се отбраняваше все така небрежно, загледан към случващото се във въздуха.
Фин-Мах беше застанала върху канара. Ръцете й бяха протегнати по специфичен начин, поели невидим леген. Тя ги размаха, нагоре, надолу, нагоре, завъртя ги. Очерта знак на безкрайност. Кристален прах повтаряше дирите на пръстите й. Следователят направи рязко движение. Очертанията блеснаха сред въздуха, за да експлодират в лед точно под лявото крило на лиринкса.
То рязко се сви като натъкнало се на вакуум. Женската залитна, възстанови равновесие. Последва свистящ пукот. Скалата под краката на Фин-Мах избликна нагоре и я събори. Парчета камък полетяха във въздуха, очертаващи мъгла след себе си. От унищожения връх на скалата се издигаше дим. Следователят вече не се виждаше.
Летящият лиринкс продължи да се спуска.
— Огън! — кресна Ниш.
Грубоват каменен снаряд профуча между него и безкрилия, толкова близо, че полъхът от профучаването разроши косата на механика.
— Не по мен, идиоте!
Крил-Ниш нападна отново. Лиринксът отби удара му и ловко замахна. Изгубилият равновесие Ниш се озова по гръб. Мечът изхвърча от ръката му. Можеше само да гледа стоящото насреща му чудовище и да очаква смъртта си.
Тиан лежеше на земята и наблюдаваше сблъсъка. Не се интересуваше дали Рил ще спечели. Бесант всеки момент щеше да отлети, отнасяйки амплимета й, с което щеше да сложи край на всичките й мечти.
Но противниците на Рил падаха един след друг. Повдигаше й се от цялото това насилие. Иризис изпищя и опасно залитна към ръба. Тиан затаи дъх — в този момент нямаше място за антипатия.
Ниш атакуваше храбро. Изобщо не приличаше на досадника, който я бе тормозил преди няколко седмици. Изглежда беше страдал и възмъжал.
Той също беше повален.
Погледите им се срещнаха.
— Съжалявам — каза Тиан.
— Аз също! — тросна се той.
Рил повдигна крака си.
— Рил, недей! — провикна се занаятчията. Безкрилият се канеше да нанесе удар, но спря и се обърна. Тиан си отдъхна. Не искаше Ниш да бъде убит.