В този момент се разнесе пронизителен вик. Окървавеният Джал-Ниш се изправи на крака.
— Не му позволявай да я отведе! — изхриптя перквизиторът. — Убий я, ако се налага!
Колебанието на Тиан изчезна и тя събра смелост за скока. Вятърът отново повдигаше крилото, но този път не толкова високо. Почти можеше да го достигне. Тя се напрегна, макар да знаеше, че пак няма да успее.
Съприкосновението със сграбчилата я около кръста ръка беше болезнено. Рил я беше грабнал със здравата си ръка и бе скочил. Траекторията на скока му срещна тази на крилото. Коланите наистина висяха прекалено високо, само че протегнатите пръсти на безкрилия се свиха около един кожен ремък. Тиан хвана едно въже и го уви около китката си.
Крилото започна да се извърта под тежестта им. Вятърът изтръгна Тиан от хватката на Рил. Тя полетя надолу, но въжето спря падането й, макар и на цената на ужасяваща болка в рамото.
Крилете на Бесант едва не се пречупиха. Тя започна да ги размахва по-силно. Занаятчията отново изпита онова усещане между слепоочията си. Женският лиринкс трябваше да използва все повече Изкуство, за да се задържа във въздуха. От земята отново се разнесоха отвратителни писъци.
Рил я издърпа нагоре.
— Какво има?
Той я задържа здраво, защото крилото отново се разклащаше напред и назад.
— Ръката ми…
Тиан се бореше да потисне сълзите, които вятърът караше да замръзнат още под клепачите й.
Рил промърмори нещо на неразбираем език, прикрепи се с коланите и пусна въжето. Сетне притисна Тиан към гърдите си и трескаво започна да отправя знаци към Бесант, която едва удържаше себе си и крилото. Те описаха дъга и се понесоха право към кланкера. Ранд беше заел позицията си в бойната кула и следеше полета им с копиемета. От такова разстояние нямаше как да пропусне.
Внезапно сред скалите изникна лиринкс, чийто крак беше потънал в кръв. Това беше разузнавачът, когото бяха ранили преди атаката. Той скочи, но заради раната скокът му не се получи. Зимо задвижи кланкера напред, за да стъпче противника. А онзи избегна един метален крак, скочи обратно към него, оттласна се нагоре и се озова върху бойната машина. Кланкерът започна да се поклаща и разтърсва — Зимо се опитваше да отърси лиринкса. Създанието се подхлъзна в собствената си кръв, но успя да сграбчи зареденото копие. В този момент Ранд стреля. Копието изхвърча с все лиринкса и потъна сред камънаците.
Кланкерът се извъртя. Тиан видя как стрелецът насочва катапулта към тях. Приготви се за неизбежния сблъсък. Рил, все така притискащ я към себе си, изхриптя задавено.
Раненият лиринкс изникна и хвърли изкривеното копие. Ранд приклекна. Лиринкският разузнавач се затича и скочи към катапулта. Облият камък полетя право през него, премаза го във въздуха и в силата на полета тласна смачканото тяло под себе си.
Рил не можа да сдържи вика си. Занаятчията с мъка си поемаше дъх. Стрелецът трескаво се опитваше да зареди копиехвъргачката, ала вече беше прекалено късно.
Безкрилият взе направляващите въжета и леко наведе горната част на крилото. То се повдигна — летеше! Това й се стори удивително. Напрежението от въжетата, свързващи крилото към Бесант, изчезна. Специфичното усещане в главата на Тиан също изчезна. Женската описа два големи кръга, сетне пое на югозапад. Към Калисин, каквото или където беше това.
Седемнадесет
Ранд продължаваше да стреля даже и когато Тиан вече се намираше извън обхват.
— Остави! — промълви Ниш и рухна на земята до Иризис. Беше му изключително студено, освен това се чувстваше слаб и безпомощен. Защо, защо беше принудил Ки-Ара! Ако бяха разполагали с два кланкера, лиринксите нямаше да избягат. Глупак. Жалък, проклет глупак.
Експедицията се беше провалила жестоко и някой трябваше да си плати. Повечето вече го бяха сторили, сред които и баща му. Перквизиторът лежеше малко по-встрани, мърлява и кървава купчина парцали. Ниш не смееше да поглежда натам.
— Туйто! — рече Иризис. — Явно не ми остава друго, освен да се хвърля от скалата.
Крил-Ниш стисна ръката й.
— Не се притеснявай — успокои го тя. — Дори и в това успях да се проваля. Ще посрещнем съдбата си заедно, Крил-Ниш.
Той се загледа към точиците, които се смаляваха в небето: