— Утре по това време Тиан ще се намира на сто левги разстояние. Сигурно и Юлия няма да може да я открие. Гади ми се от този провал!
Иризис внимателно премести крака си, при което изсумтя от болка.
— Зле ли си ранена? — попита Ниш.
— Много мило от твоя страна да проявиш загриженост. Счупената кост боли толкова, че чак не усещам другата рана. — Занаятчията сухо се засмя. — Би ли ми счупил и другия крак? Така първият ще престане да ме боли.
— Понякога наистина не те разбирам.
— И още по-добре!
— Ще те пренеса по-далеч от ръба. Това място ме изнервя.
— Тук съм си добре — протестира Иризис, но той мушна ръце под мишниците й и я повлече нагоре. Краката й подскачаха по неравната земя. Когато най-сетне механикът приключи с пренасянето й, очите на Иризис се бяха насълзили от болка.
— От теб няма да излезе санитар, Ниш.
Той не обърна внимание, прекалено зает беше да изпитва вина. Гледаше разсеяно в нищото, започна да трепери. По-рано не бе имал време да усеща студа.
— По-добре върви да се погрижиш за баща си. Той е в далеч по-лошо състояние.
Ниш хвърли колеблив поглед към мястото, където лежеше перквизиторът.
— Ще доведа помощ. — Той започна да ръкомаха към кланкера.
— Не си прави труда. Няма кой да помогне.
Механикът рязко се извъртя, буквално зинал.
— Да, Ниш — продължи Иризис. — Всички останали загинаха при атаката. Всички!
— А лиринксите?
— Избити.
Повече от четиридесет погинали по жесток начин! Ниш не можеше да го понесе! В продължение на пътуването се бе запознал с всички тях, бяха разговаряли, бяха се шегували… Нима беше възможно толкова много животи да изчезнат за тъй кратко време?
Баща му отново започна да вие. Поне още беше жив. Крил-Ниш изтича, приклекна до него и замръзна. Нищо не бе останало от предишната красота на перквизитора. Лицето му бе жестоко разкъсано. Едната очна ябълка бе изскочила от кухината си. По-голямата част от носа липсваше. Лявата буза бе разкъсана на три и небрежно се беше загърнала назад като кората на недообелен портокал. Гледката просто бе нетърпима.
Перквизиторът припадна отново. По гърдите му също личаха дълбоки разрези. Едната му ръка бе разкъсана до невъзможност. Ниш се огледа, дирейки помощ. Единствените оцелели бяха Зимо, Ранд, Рустина, Туниз и Иризис. Не, и Фин-Мах също беше жива — появи се със залитане откъм камъните, сред които бе паднала. Туниз не беше ранена. Рустина имаше счупена ръка, подута дясна китка, поразместена челюстна кост и множество драскотини, но поне можеше да се държи на крака. Зимо и Ранд отнасяха Иризис на носилка.
Юлия също беше невредима, свита край една канара, само че тя не можеше да помогне с нищо. Беше подбелила очи и не продумваше.
— Какво й е? — попита следовател Фин-Мах и рязко седна.
— Започна да пищи, когато лиринксът полетя — каза Ниш. — Предполагам е усещала Изкуството. Както и да е, на татко му е нужен лекар. Някой от вас…
— Аз имам известни умения в полевата медицина — прошепна Рустина. Туниз трябваше да й помогне да се приближи до перквизитора, а после и да я придържа.
— Той ще умре, нали?
— Така мисля — отвърна сержантът. — Макар да съм виждала хора в по-лошо състояние да се възстановяват. — С лявата си ръка тя хвана китката му. — Пулсът е стабилен. Може би има шанс…
— Ще направя всичко. — Едва сега Ниш осъзнаваше, че обича арогантния си и зъл баща.
— Налага се да отрежем ръката — продължи Рустина. — Костта над лакътя е толкова разпарчетосана, че никога вече няма да зарасне. — Тя погледна към механика, като че преценяваше смелостта му.
— Ще трябва ти да го сториш.
Крил-Ниш си представи как отрязва ръката на баща си от рамото. Като месар.
— Не мога…
— Всички трябва да изпълняваме…
— Той не е в състояние, сержант! — намеси се Иризис.
— Тогава перквизиторът ще умре. Може би така е най-добре. Ако той остане жив, целият му оставащ живот ще бъде агония. А видът му ще е същинска мъка за останалите. Дали би искал да живее по такъв начин?
— Баща ми не може да умре! — кресна Ниш. — Дай ми ножа!
— Аз ще го направя — каза занаятчията.
Всички я погледнаха.
— Какво, имам счупен крак, а не ръка. Освен това умея да работя с инструменти.
Онези, които я бяха видели да изважда стрелата от шията на Крил-Ниш, знаеха това. А и работата й бе достойна за собствена изложба. Половината от жените в завода носеха бижута, които занаятчия Иризис бе изработила в свободното си време.
Наложи й се да извърши операцията седешком, изпънала строшения си крак напред. Доста чудато беше. Ниш бе коленичил от другата страна, за да удържа баща си — макар и в безсъзнание, Джал-Ниш продължаваше да се гърчи.
Отрязването на ръката отне изненадващо малко време. Ранд обгори раната с метална пластина, снета от кланкера. Миризмата беше отвратителна. И това не беше най-лошото: шокът накара перквизитора да дойде в съзнание. Писъците му сигурно можеха да бъдат чути в другия край на платото, особено когато Иризис започна да зашива лицето му. Наложи се трима да го удържат.
— Оставете ме да умра! — не спираше да крещи той, вперил в тях здравото си око.