Пред очите му отново изникна потеглянето от фабриката: бледата съпруга, петте момиченца, най-малкото с червените панделки. Техният съпруг и баща никога нямаше да се прибере.
Личеше, че неколцина от войниците са умрели наскоро, колкото от раните си, толкова и от студ. Арпъл, макар и ранен на десетина места, бе починал преди не повече от няколко минути. Той бе пълзял към един от войниците си, оставяйки след себе си кървава диря. Най-награждаваният войник в Глининар бе посрещнал края си.
— По каква причина лиринксите са били тук? — каза Ниш, след като и вражеските трупове бяха предпазливо проверени.
Фин-Мах се огледа и отвърна със снижен глас:
— Не знаем, но…
— Но? — подкани я Ниш.
— Това не е първият път, в който се натъкваме на подобни малки групи, разположени на неблагоприятни места. Места без никаква стратегическа стойност, но разположени в границите на мощна възлова точка.
— А възелът тук е доста странен.
— Да. Двоен. Смятаме…
Тя замълча и с бърза крачка се отправи към най-голямото снило, купол с множество отделения, около който бяха разположени останалите, следващи спираловидна подредба. Покривът и стената бяха зейнали. Двамата влязоха вътре. Ниш беше извадил меча си и стоеше нащрек, докато следователят претърсваше ледените отломки.
В по-големите помещения не откриха нищо интересно — кожи, на места наметнати върху блокове, за да оформят мебели; парчета месо (не човешко); кожени съдове; инструменти. Но в едно от страничните помещения Фин-Мах откри клетки. Някои бяха празни, други съдържаха дребни, чудати създания. Всички те бяха мъртви, но следователят усърдно си записваше особеностите им.
В една клетка в задната част на помещението откриха живо създание с големината на мишка, което не приличаше на нито едно от познатите на Ниш животни. То имаше дълга, сплескана глава с остри зъби, стърчащи от гърба костни шипове и опашка с топчест край. При приближаването им съществото се изправи на крачката си, изрева пискливо и отново падна.
— Що за създания са тези? — попита Ниш.
Фин-Мах продължаваше да пише.
— Доубий го, ако обичаш.
Механикът мушна меча си през решетките.
— Претърпели са плътоформиране — обясни следователят. — Определени лиринкси притежават умението да оказват влияние върху растежа на дребните организми, като ги привеждат в съответствие със съответен мисловен модел. Ала този процес може да протича само на определени места — близо до възловите точки. Това е всичко, което знаем. Но защо го правят? Начин на изхранване, културна особеност? Играчки, експонати? Толкова малко ни е известно за лиринксите. Съществува и друга възможност, нищо чудно тези…
Плътоформиране! Ниш потръпна.
— Това се е опитвала да ни каже Юлия!
— Вълни през тялото. Да.
По тялото на механика плъзнаха тръпки.
— Възможно е тези им експерименти да са насочени към изработката на живи оръжия, които да използват срещу нас. Които да сложат край на войната.
— Никакви варианти не са изключени, механико. Тъкмо затова много бихме искали да разберем.
Ниш взе решение, изненадало и самия него:
— Аз също ще се включа в това търсене.
Фин-Мах изглеждаше искрено изненадана. За пръв път Крил-Ниш виждаше подобна реакция от нея.
— А смяташ ли, че си достатъчно зрял, за да се справиш с подобно нещо?
— Най-вероятно не. — Щом бяха започнали с редките изключения, Ниш реши да прояви искреност. — Но познавам спецификите на работата с метал, хора и машини. Възможно е плътоформирането да притежава сходства с металообработката.
— И множество различия.
— Отраснал съм сред екзаминатори и перквизитори. Смятам, че това ми предоставя нужните качества.
— Липсва ти най-важното качество — отвърна следователят. — Не си способен да използваш Тайното изкуство.
— Но умея да работя с перцептора, а тя притежава рядък талант.
— Това не е същото.
— После идва Иризис.
— Тя е измамница — отсече Фин-Мах, — която не притежава таланта, изискващ се за длъжността й.