Бесант с мъка успя да изхрипти няколко изречения, сред които Тиан долови и името си, макар и иноземно изопачено (Тиягн). За момент всички лиринкси се извърнаха и се вторачиха в нея. Бесант продължи, малко по-високо:
— Миликсин тхрупа харрха, гос тирри Рил!
Последните й три думи оформяха крясък, съпроводен с обвинително посочване. Усилието я накара да се отпусне и отново да се закашля с бълбукане.
Лиринксът, който беше разрязал въжетата на Тиан, с три скока се озова до Рил, сграбчи го с едната си ръка и го изправи, а с другата го удари три пъти по челото. Безкрилият сведе глава и протегна ръце. Онзи го овърза (Рил не реагира, когато ранената му ръка беше болезнено извита) и го отведе.
Друго създание взе багажа им и посочи към дупката. Тиан се отправи натам. Оставащите лиринкси бяха преместили Бесант върху носилката и привързваха въжета към триножник, поставен над входа. Занаятчията бе отведена по тясна желязна стълба, чиито стъпала бяха прекалено раздалечени.
Първото нещо, направило й впечатление, беше шумът — или по-скоро музика: тихо бучене, породено от съвместната работа на невидими музиканти и огромни тръби. Звученето не спираше, изменяше единствено тоналността си. На моменти ставаше тъй ниско, че Тиан го усещаше само по вибрациите в костите си.
Тя крачеше сред мрака, потънала в мисли за външния свят: дали някога щеше да го види отново? Това място изглеждаше странно: изградено от подобие на застинала сива пяна, всички повърхности бяха закривени. След дълго слизане, подминало множество кухини с (предполагаше) бойно и работно предназначение, Тиан бе въведена в огромна кухина с формата на две чинии, прихлупени така, че дъната им да се оглеждат едно в друго.
Занаятчията бе отведена в централната хлътнала част на помещението. В единия край на равния кръг беше поставена маса с кана и чаши (големи колкото кофи). И масата, и съдовете бяха изработени от желязо. Тук въведоха и Рил, следван от носилката на Бесант. Десетки лиринкси изпълваха залата.
Млада женска, чиито плочки бяха тъй меки и лишени от пигментация, че през тях личаха очертанията на гърдите й, нежно повдигна главата на Бесант. Друга женска, много едра, се приведе над ранената и за момент придоби чертите на онова състояние, в което Рил беше регенерирал ръката си. Сетне тя се изправи и поклати глава:
— Ще говориш ли, мъдра майко?
Бесант отвърна на неразбираемия си език. Всяка дума оформяше мехурчета върху устните и ноздрите й. Отново бе изречено името на Тиан и занаятчията отново се радваше на всеобщо внимание. Едър мъжки лиринкс с масивно чело, под което светеха зелени очи, извади амплимета. Кристалът освети помещението с ярката си светлина.
Лиринксът посочи към Тиан. Едрата женска, чиито люспи бяха жълти, а брадичката и шията бяха сбръчкани и висяха, заговори на езика на Тиан:
— Аз съм Келанд, мъдра майка на Калисин. Покажи ни устройствата, женски човеко.
Тиан не посмя да се възпротиви. Надяна шлема, взе жичната сфера и зачака. Лиринксите продължаваха да я гледат.
— Амплиметът се поставя в сферата — рече занаятчията.
Келанд даде знак и мъжкият с масивните вежди донесе кристала. Още преди да се е доближил, Тиан вече усещаше огромния потенциал, обгръщащ това място. Тук трябваше да има мощен възел.
Копнежът й по бипирамидата беше опустошителен. Очите й се насълзиха. Тя отвори сферата, за да може лиринксът да постави кристала вътре. Сиянието на амплимета стана изгарящо. Иноземецът извика и изпусна кристала. Тиан го улови — мигновение на тръпнеща наслада — и го постави в сферата, след което я затвори. А лиринксът отскочи назад, като че Тиан се канеше да го ухапе.
Тя остави сферата и се съсредоточи. Полето тук беше толкова ярко, че и с отворени очи можеше да си го представи. Тукашната възлова точка явно бе чудовищна. Тиан колебливо намести шлема си. Страхуваше се от амплимета — сега той теглеше сила самичък. Онзи път на склона едва не я беше убил, а сега светлината му беше далеч по-ярка.
— Покажи! — каза Келанд с нетърпящ възражение тон.
Тиан приключи с шлема и посегна да обгърне сферата с ръце. Нагорещените жици обгориха пръстите й. Тя изпищя. Металната маса, каната и чашите полетяха към тавана, където залепнаха. Водата в тях се изля. Част от нея покапа и по жиците, където изсъска. Косата на Тиан започна да дими. Рил скочи напред и събори шлема й с вързаните си ръце. Сиянието отслабна. Безкрилият улови падащата маса и каната, а чашите издрънчаха на пода.