В Калисин имаше стотици лиринкси, голяма част от които бяха деформирани в различни аспекти: без криле или нокти, с отклонения в бронята или пигментацията, неспособност да променят цвета на кожата си. Това беше сред нещата, над които Тиан размишляваше. Може би те се опитваха да се върнат към същността си, която са имали преди внасянето на многобройните изменения? Всички лиринкси, дори и онези без отклонения, излъчваха някакво загатване за неудовлетвореност.
На следващия ден Тиан бе отведена в помещения, намиращи се в средната част на кулата. До тях отвеждаха множество метални стълби — някои прави, други спираловидни. Температурата се покачваше с всяка крачка. В тази част на кулата беше неприятно топло.
Рил я въведе в помещение, където централните стени на грозд от мехурчета бяха отрязани. Получената празнота имаше формата на ягода. В единия ъгъл на това чудато пространство малък женски лиринкс стоеше пред работна маса от кометен метал с плот от вулканично стъкло. Тиан я позна. Това беше женската, наместила рамото й, онази с безцветната кожа. В далечния край на тезгяха бе поставена стъклена кутия, подсилена с желязо. Приличаше на аквариум.
Женската си беше сложила шлема на Тиан. Жичната сфера стоеше на масата и в момента създанието местеше топчетата. Ноктите й бяха прибрани, а дебелите пръсти се отличаваха с удивителна ловкост. Но сиянието на амплимета си оставаше непроменено.
Тиан имаше усещането, че бива придърпвана от кристала. Не можеше да се овладее.
— Това е Лиет — каза Рил на Тиан.
Занаятчията не го чу. Тя замаяно пристъпи към масата и посегна да докосне бипирамидата. Безкрилият я спря.
Отчаяна, Тиан се отскубна и скочи към сепнатата женска. Рил я улови във въздуха, отнесе я обратно в стаята й и я заключи.
— Няма да докоснеш кристала, докато не се съгласиш да ни помогнеш. Чу ли? — И той затръшна вратата.
През целия ден Тиан обикаляше из стаята си. Бе нападната от отчаяние, усилващо се в течение на всяка минута. Желанието бе непоносимо. Тя не спря да крачи и през нощта. Едва призори рухна безсилно на леглото си.
Рил я събуди малко след това. Носеше кристала, очевидно за да я измъчва още по-силно. Тиан се нахвърли отгоре му като дивачка — дереше, хапеше… Безкрилият изглеждаше изненадан от яростта й, но без усилия я задържа с една ръка, докато жената не залитна от изтощение.
— Съгласна ли си? — спокойно попита лиринксът.
— Не! — изръмжа Тиан. Бе започнала да губи усещането си за реалност. Толкова близо до амплимета можеше да долови очертанията на излъчването, виещо се около възела на Калисин. По страните й се стичаха сълзи на копнеж.
Рил излезе и залости вратата. Появи се отново на следващия ден, по което време Тиан беше сигурна, че си е изгубила ума. Не беше спала, косата й беше разчорлена, за очи имаше жълто-кафяви кухини. В един момент бе започнала да драска по вратата, при което беше строшила ноктите си. Челото й беше разранено от блъскането по стената с глава.
Тя лежеше по гръб на пода и немощно повдигна глава, когато амплиметът отново се озова на прага. Вече не й оставаше сила.
Рил я гледаше. Една от страните на кристала блесна с отразена светлина.
Занаятчията отпусна глава на пода.
— Ще ви помогна — промълви тя и протегна ръка.
— Ела долу. — Той се обърна и излезе.
Тиан го последва до ягодовидната стая.
— Това е Лиет — повтори представянето Рил.
А Тиан повтори името:
— Ли-ет. — Изрече го според произношението на родния си край.
— Не. Лиет-т. — Женската наблегна на последния звук, като го удължи по специфичен начин. Удължената съгласна напомняше потропване с нокът.
Занаятчията опита отново:
— Ли-йет.
Женската разтегли устни, което можеше да е както усмивка, така и гримаса.
— Остави!
Тиан се приближи до масата, привлечена от някакво движение, което бе зърнала в стъклената кутия. Вътре бе приклекнало някакво необичайно създание. С големината на мишка и с приблизителната форма на лиринкс, но само приблизителна. Хамелеоновата кожа бе заменена с козина, освен това очите му бяха огромни и розови.
То се движеше на четири крака. Краката му приличаха на копита, а мускулите по гърба му изглеждаха по-подходящи за преноса на тежки товари, отколкото за изправен вървеж.