— Какво е това? — попита занаятчията.
— Трамп! — отвърна Лиет. — Не говори, а само гледай, малки човеко.
Лиет внимателно постави ръце от двете страни на кутията и се съсредоточи. Тиан за пореден път усети гъделичкането между слепоочията, само че с различно звучене и с различен цвят от усещането, съпътствало магията на Бесант. После то изчезна и Лиет рязко дръпна ръце, задъхана от усилието.
Тя се изправи и тръсна глава, за да отстрани нещо невидимо, залепнало за безцветния й гребен. Сетне започна да разтрива челото си. Накрая седна и затвори очи.
Тиан беше вперила поглед в дребното създание. То беше паднало по гръб. Задните му крачка ритаха в самостоятелни спазми. Сетне, пред очите й, стъпалата му започнаха да се издължават и да стават по-тънки. Промяната бе тъй незабележима, че занаятчията трябваше да си припомни предишния изглед на съществото, запечатал се в ума й, за да открие различията.
— Способни сте да плътоформирате? — обърна се тя към Рил, припомнила си сънищата от ледения купол.
— Някои от нас са.
И нея ли бяха подлагали на подобна процедура, докато е спяла? Тиан се втренчи в ръцете си, дирейки някакви недоловими изменения. Ужасът явно се беше изписал на лицето й, защото Рил развеселено каза:
— Теб не сме формирали, Тиан.
— Защо да ти вярвам? — кресна тя и отстъпи назад.
— Много са причините да не го правим — каза Лиет. — За начало, прекалено си голяма.
Тиан я погледна неразбиращо.
— Дори най-умелите плътоформители не могат да влияят на създания, по-големи от плъхове. Усилията са прекалено много. Дейността е болезнена и изключително изтощителна. Ние не можем да черпим външна енергия като вас. Дори и ако дузина от нас седнеха да работят заедно, изменянето на създание с големината на котка би ни коствало разсъдъка. Дори и ако процедурата бъдеше проведена тук.
— Видях те да си оформяш нови пръсти — каза тя с обвинителен глас.
— Това беше различно: регенерация. Заменях изгубеното, не създавах нов организъм. Телата ни са способни да се възстановяват дори и самостоятелно.
— Но в празнотата…
— Пак е различно. — Той погледна към Лиет. — Изменяли сме неродените. И то много внимателно. Предпазливо.
Тиан отново се загледа към дребното създание.
— Ако стотина от вас се съсредоточат едновременно… или хи…
— Толкова много воли не могат да бъдат насочени — каза Рил. — Съществува ниска граница, отвъд която повишената бройка вреди, вместо да помага.
— Освен това — намеси се Лиет — ти би разбрала, ако се опитахме да ти влияем. Плътоформирането е същинско мъчение. Това създание, например, бе упоено. И пак има вероятност травмата да го убие.
Трампът лежеше на една страна и дишаше учестено. Взираше се.
— Не изглежда толкова зле.
— Защото най-болезненото тепърва предстои — обясни Рил. — Лиет само трансформира кожата и мускулите под нея. Оформянето на костите и органите отнема дни. Това е много бавен процес, отнема много време и е с голям процент неуспехи.
— Тогава защо го правите?
— Малките създания могат да… — Лиет замълча заради предупредителния поглед, хвърлен й от Рил. — Тук разполагаме със сто плътоформители. Имаме и други, също около възлови точки, както ги наричате. Когато един от формителите открие подходящ метод, останалите се учат от него. Някой ден ще се научим да използваме енергията, заливаща това място. И тогава вече няма да се страхуваме от кланкерите ви, човеко.
— Ето защо сте искали контролерите ни! — възкликна Тиан. — И мен. Не можете да използвате полето и искате аз да ви покажа. Но аз няма да го направя. Никога!
Защо, защо не беше избягала на платото?
— Ще го направиш, и още как — каза Лиет и погледна към бипирамидата. — Сама ще се молиш да ни помогнеш.
Двадесет
Същата нощ Тиан видя в съня си подземната структура на Калисин и се събуди изплашена. Дисбалансът се простираше далеч под земната кора. Земята неусетно се издигаше, за да се върне в позицията, заемала преди да бъде притисната от леда. А мантията се изместваше, също тъй неусетно, за да компенсира.
Тези съновидения я посетиха, защото й бе разрешено да докосне амплимета. Навсякъде около нея бяха изникнали полета. Тя бе усетила пореден енергиен потенциал. Магмата под желязната колона се беше слегнала, с което бе образувала кухина. Около основата на колоната се бяха образували концентрични скални кръгове. Именно там имаше силно геомантично излъчване.