Откъм вратата долетя звук. Тиан изхвърча от леглото и започна да се облича — ако не го стореше, Лиет я завличаше гола.
Днес женската беше особено раздразнена. Тиан бе успяла да си нахлузи панталоните, само че бе облякла едва единия ръкав на ризата, когато Лиет я грабна за ръката и я повлече. Занаятчията беше принудена да се дооблече с една ръка, което я накара да се почувства глупаво.
Достигнала прага на работилницата им, Лиет я блъсна вътре.
— Захващай се за работа! И гледай днес да се представиш по-добре, иначе това ще е последният ти ден!
Заплахата само влоши нещата и денят се оказа не по-плодовит от останалите. По здрач Лиет трепереше от нерви. На няколко пъти Тиан повдигаше очи от работата си и виждаше, че женският лиринкс я наблюдава. Внезапно Лиет се раздвижи, отиде до вратата и заключи. Това учуди занаятчията, защото никога преди тази врата не бе заключвана.
Лиет се върна на мястото си и започна да подрежда инкубаторите си. Тиан прогони това от ума си и отново се съсредоточи над полето. В следващия момент женската се озова зад нея и притисна ръката й. С помощта на малък и остър инструмент тя отряза парченце кожа и принадлежащата й плът, голямо колкото нокътя на Тиановото кутре.
Раната беше дребна, ала занаятчията едва не припадна от болка. Лиет наряза пробата на дребни късчета и ги изсипа в съд с гъста жълтеникава течност, която бълбукаше. Остатъка от деня женският лиринкс прекара в съсредоточаване над този съд, като накара Тиан да насочва енергия. На няколко пъти Лиет сменя течността.
На следващия ден върху дъното на стъкления съд се беше появило дребно топче материя. На третия ден от него стърчаха две пипалца, станали четири, после много, за да се върнат отново на две. Формата му не изглеждаше постоянна. А може би постоянното плътоформиране на Лиет оказваше влияние? Тиан подозираше, че Лиет тайно е добавила от своята тъкан — веднъж забеляза прясна раничка под мишницата й. Ако действително беше така, явно тази практика бе забранена, щом си беше правила труда да го крие.
След седмица създанието започна да расте бързо. Отново бяха започнали да му растат разклоняващи се крайници. В момента приличаше на морска звезда с четири лъча, всеки от които се разклоняваше в дузина по-малки, гърчещи се пипалца.
След още една седмица съществото беше с големината на яйце, а крайниците му шесткратно надвишаваха тялото му. То започна да показва признаци на координация, може би и разум. Всички калисински лиринкси се изредиха на групи да разглеждат създанието. Бяха стотици, което потисна Тиан. Никога нямаше да успее да избяга.
Тя потри ръката си. Раната зарастваше бавно и все още я болеше. Едновременно отблъсната, ужасена и удивена, тя не можеше да се откъсне от съда. Създанието беше уникално, чудато. Всяко от пипалцата му изглеждаше по различен начин: някои приличаха на пръсти, други изглеждаха като нокти или сонди, трети свършваха с перца или снопчета фини нишки. За някои от крайниците Тиан си представяше евентуално приложение, но за други не можеше. Какво ли предназначение бе отредила Лиет на творението си?
Впоследствие създанието започна да се покрива с люспести плочки. Те ставаха все по-дебели и тежки, докато накрая съществото изгуби способността си да се движи. След като лежа на дъното в продължение на цял ден, Лиет го извади и го уби с един удар на внимателно почистен нож. Едновременно с това главата на Тиан беше пронизана от болка. Усещането изчезна почти веднага. Остана единствено съчувствието за убитото създание.
Лиет извърши дисекция, прилежно си записа всичко и смля трупа, за да го използва в следващите си експерименти. Ала последвалите три опита бяха неуспешни: съществата умряха в рамките на няколко дни.
Рил също провеждаше експерименти. Всички негови създания притежаваха сходен стил: удължено тяло, дебела броня и шипове, дълги крака, опашка с удебелен шипест край и острозъба глава. И неговите опити не бяха успешни. По кожата му Тиан често виждаше разцветки, които бе започнала да съотнася към стреса: червено-черни заострени форми.
Занаятчията не разбираше с какво тази специфична форма е тъй привлекателна за него, а самият Рил не обясняваше. Той отново и отново скулптираше творенията си (с тъканни проби от неизвестен източник) и всеки път, когато те достигнеха големината на тлъста мишка, безкрилият рухваше от изтощение. Съществата продължаваха да растат за около ден или два, преди да се превърнат в потрепваща и хаотична маса плът. Тогава Рил простенваше и си удряше гребена в главата. Следваше поредно съвещание с Келанд и останалите висшестоящи лиринкси, много крещене и трескав цветови проблясък, след което останалите си отиваха, а Рил подхващаше нов експеримент.