Лиет се промъкна през входа, навъси се към Рил, вторачен в творението си, и се отправи към своя работен плот. Съзнанието на Тиан долови гъделичкащото усещане. Кожата на Рил бе посивяла, не се виждаха никакви шарки. Очевидно всичките му усилия бяха насочени към съществото.
— Къде е снизлетът ми? — Лиет повдигна стъкления си съд. Рил беше прекалено зает, за да отговори. — Какво си сторил с него? — изпищя женският лиринкс.
Безкрилият все така не реагираше. Лиет се хвърли към Тиан, сграбчи я за раменете и здравата я разтърси.
— Какво е станало със снизлета ми?
Занаятчията биваше разклащана тъй силно, че главата й подскачаше. Можа единствено да посочи към бронираното създание на Рил.
Лиет я пусна и се нахвърли върху мъжкия. Ноктите й потънаха дълбоко сред меките пластини. Рил остави клетката и се извъртя, за да контраатакува.
Лиет отскочи. Не й липсваше храброст, ала меката кожа я правеше прекалено уязвима. Тя издебна момент и го удари отново. По челото му бликна кръв. Рил напрегна мускулите на краката си, готов да скочи. Тиан покри очи.
— Престанете! — изрева плътен глас откъм вратата.
Двамата застинаха. В помещението влезе Келанд, последвана от още неколцина лиринкси.
— Какво правите? — рече тя със заплашителен глас.
— Той е откраднал моя снизлет! — каза Лиет. — Взел го е без разрешение и го е съединил със своя риззик. И сега снизлетът е мъртъв!
— Вярно ли е? — студено попита матриархът.
— Вярно е, че го взех — отвърна Рил, — но още не е мъртъв.
— Настоявам той да бъде наказан! — кресна Лиет. — Снощи внезапно открих къде съм грешала. Сега ще трябва да започна отначало.
— Какво ще кажеш в свое оправдание, Рил? — попита мъдрата майка.
— Отговорът се крие в работата на двама ни — обясни той. — Риззик е подходящ за — безкрилият погледна към Тиан — работата, но е глупаво създание и не се поддава на дресировка. Нейният снизлет притежава блестящи сетива, но е прекалено слаб, за да оцелее във враждебна среда. Ала ако двете създания бъдат съединени, ако моето приюти нейното вътре в себе си…
— В никакъв случай! — писна Лиет. — Риззикът му е същият урод като него самия, никога…
Откъм клетката се разнесе слаб звук. Създанието несигурно се изправи на крака, залитащо като новородено теленце. Шипестата муцуна подуши въздуха. То направи крачка напред, падна, изправи се отново, за да направи друга крачка, после още една. Всяка следваща стъпка ставаше по-уверена.
Лиринксите се струпаха около клетката, дори и Лиет. След минута съществото буквално подскачаше. То се затича, скочи, извъртя се във въздуха и се приземи обърнато в противоположна посока. Сетне се притисна към решетките, загледано в околните. В очите му личеше разум.
Рил нададе пронизителен възглас.
— Успяхме! — ревна той и въодушевено повдигна Лиет във въздуха. Тя се отбраняваше, макар и не особено енергично. И освен това се смееше. Рил я остави на земята и шумно я целуна по носа. — Твоят снизлет е най-брилянтната работа, която съм виждал! Заедно успяхме!
Лиет енергично разтри носа си. Рил протегна ръка към нея. Няколко мига тя се колеба, после прие жеста му: неговите пръсти хванаха нейния бицепс, тя стори същото.
Келанд се беше ухилила тъй широко, че главата на Тиан спокойно би могла да изчезне в устата й. Тя одобрително докосна и двамата, после понечи да си иде.
— Предстои ви още много работа. Успееш ли да уголемиш съществото, Рил, най-съкровеното ти желание ще бъде изпълнено. — Келанд кимна към Лиет. — Може би и твоето, дъще, ако откриеш какво е то. Това е само началото.
Двадесет и две
Рил и Лиет бяха решили единия проблем, но не и другия. Нужни бяха убийствени усилия, та създанията да се сдобият с големината на плъх. Само че растежът неминуемо спираше тук и не преминаваше в следваща фаза.
Което радваше Тиан. Никак не й харесваше видът на новото създание. А начинът му на хранене беше ужасяващ. Веднъж Рил му подхвърли жив плъх. След няколко втрещени секунди гризачът понечи да се втурне, а плътоформираното създание с един скок се озова върху него и буквално му откъсна главата. В какъв ли звяр щеше да се превърне, ако Рил успееше да го отгледа до пълния му размер? Изобщо каква беше същинската му големина?
Следващата седмица изникнаха още няколко кризисни ситуации. Един ден създанието започна да търчи в кръг, да щрака с челюсти към опашката си и да се гърчи чудато.