Тиан носеше широки панталони, блуза от сив лен и стари, но запазени ботуши. Толкова близо до пещите повече дрехи не бяха необходими. От поклащането на гърдите в такт с крачките Ниш почувства, че вътрешностите му се втечняват. Желанието го накара да забрави всичко.
Хайде, върви при нея! Тя е мълчалива и затворена. Ще те изслуша и ще бъде поласкана. Но той се колеба прекалено дълго. Тиан отмина, усмихната леко, без дори да го погледне. Лъскавата й черна коса подскачаше върху врата й.
Скоро тя щеше да изчезне иззад ъгъла и да отиде в работилницата си, в най-хладната част на фабриката. Върви, глупако! Имаш какво да предложиш. Дори Ледената девица няма да ти откаже. Тя носи наследството на размножителната палата. Просто изчаква най-доброто предложение. А няма да получи по-добро предложение от твоето.
Ниш остави инструментите си на масата, обърса мазните си ръце в парцал и затича след нея по коридора. Тя вече бе изчезнала в отделението, където работеха занаятчиите и останалите фабрични работници с по-чиста дейност. Тяхното помещение бе отделено с двойни врати, предназначени да държат прахта настрана.
Тъй като Тиан вече бе преминала отвъд, Ниш също нахълта, без да си сложи чиста престилка или да смени мръсните си ботуши. Всички се взряха в него, но той не обърна внимание.
— Тиан! — провикна се Ниш. — Занаятчия Тиан!
Тя тъкмо се канеше да влезе в кабинката си, но се обърна при вика му.
— Да?
Ниш дотича при нея, за момент застина, а сетне изблъска думите си.
— Тиан, неимоверно се възхищавам на работата ти. Мисля… мисля, че ти си най-забележителната жена, която съм срещал.
За момент в очите й блесна паника, бързо заменена от гняв.
— Щом й се възхищаваш толкова — отвърна ледено Тиан, — защо разнасяш мръсотията си навсякъде?
Припомнил си как изглеждат дрехите му, Ниш се изчерви. Само отчаянието му попречи да избяга на мига.
— Съжалявам, ще изчистя…
— Не си прави труда. Какво искаш, механико?
— Просто да поговоря с теб. Ти си забележителна, Тиан.
— Вече спомена това.
— Би ли искала… би ли…?
Удивеният й поглед го накара да замълчи. Устните й бяха с цвета на къпини. Повече от всичко му се искаше да провери, дали сходството важи и за вкуса им.
— Какво? — тросна се Тиан.
— Мислех си… може би вечеря… или да се разходим навън, а после…
Не, не можеше да го каже, не и сред кискащите се работници, които подбелваха очи едни към други. А занаятчия Фистила Тир, в напреднала бременност, избра точно този момент, за да се заеме с шлифоване.
Тиан бе вперила чудатите си очи в него и бавно го оглеждаше — оцапаните бузи, мърлявите ръце, прашните ботуши. Ниш можеше да си представи какво си мисли тя — не само е мръсен, пъпчив и не може да говори, ами и дребосък!
— А после? — каза тя с тих глас, накарал останалите работници да проявят внезапен интерес към съответните си дейности. Ниш разпозна опасността, само че ако не го изречеше сега, надали някога щеше да събере смелостта да го стори отново.
— И двамата трябва да изпълним дълга си. Помислих си, че бихме могли да споделим леглото ти! — изстреля най-сетне той. — Или моето, ако предпочиташ. Аз…
Медената й кожа почервеня. В продължение на цяла минута тя не можа да го погледне в очите. След това рязко отметна глава.
— Как се осмеляваш?! — просъска Тиан. — Да си въобразяваш, че ще се отдам на дребен мръсен механик, и то калпав механик? Само от мисълта ми се повдига. Махай се!
Ниш също почервеня под мръсотията. Иризис също бе наблюдавала унижението му. Той щеше да стане за смях пред цялата фабрика. Имаше само един начин да запази достойнството си.
— Струва ми се не осъзнаваш кой е баща ми, занаятчия Тиан — студено рече Ниш. — Той е перквизитор Джал-Ниш Хлар, един от най-важните хора в този край. Провинциален инквизитор, Тиан. Би могъл да ти помогне, а би могъл и да те унищожи. Що се отнася до майка ми, тя е главен екзаминатор, също влиятелно лице. — Той погледна през рамо и продължи по-тихо. — Зная, че вие двете с Иризис сте съпернички, Тиан. Помисли какво би могла да постигнеш под егидата на един перквизитор. Никога вече няма да ти се наложи да се притесняваш за нея.