— Нещо не е наред с мозъка му — отвърна Рил. — Не съм сигурен, че ще мога да отстраня недостатъка. — Изглеждаше по-неуверен от обичайното. Лош знак. — Не разбирам на какво се дължи проблемът.
— Тогава го остави да умре!
Тиан се молеше това да се случи.
Лицето и шията на Рил промениха цвета си между черен, зелен и бял. Мъка, примирение, решителност? Дори и след цялото това време Тиан притежаваше съвсем слаби познания за цветовия код на общуване.
— Толкова сме близо до успеха — прошепна лиринксът. — Седемдесет години работим над този проект. Зная, че мога да го направя! Трябва му само още един ден. — Челото му се покри с червенина. Очевидно беше взел решение. — Създай аура. Имам идея.
Тиан отново пристъпи към работа и започна да захранва енергия, а Рил се зае да плътоформира мозъка на създанието.
Безкрилият бързо си възвръщаше измършавялото състояние.
— Трябва ми по-силна аура, Тиан — хрипкаво прошепна Рил.
— Това е максималната интензивност, която мога да подам безопасно.
— Тогава подай опасно! Почти успях. Не мога да спра точно сега.
В очите му блестеше налуден плам. А Тиан имаше усещането, че някой е бутнал по една запалена свещ под очните й нерви. Лош знак.
— Страхувам се.
— Аз ще те защитя. Направи го!
За това, от което се страхуваше тя, не съществуваше защита. Тиан притисна шлема по-плътно към главата си и настрои амплимета към извиващите се полета, обграждащи кулата.
Съществуваше граница, отвъд която Тиан не смееше да прекоси. Усещаше съдържащата се там енергия, безпределен океан от сила, който пресичаше по-малките полета около кулата. Как да се включи към него, без да погълне прекалено много?
Тя все още се чудеше как да постъпи, когато Рил изпищя и рухна на пода, където започна да се гърчи. Дали тези конвулсии се дължаха на претоварване, или създанието беше завзело ума му? Трябваше ли тя да спре, или да продължи? Ами ако насочената от нея енергия отиваше в създанието? И щеше ли да издържи сама, след като дори Рил изпитваше затруднения?
Пред нея изникна дребна извивка в полето, към която Тиан веднага се включи. Приливът на енергия я изпълни. Беше прекалено много, главата й се изпълваше с пареща болка. За момент залитна и трябваше да се подпре на ръце. Но ето че преградата в главата й започна бавно да се разтваря, като солена буца под наплива на вълни. Силовият поток си проправи път и потече.
— Да! — изрева Рил, сгърчи се в последен спазъм и утихна.
Създанието също изкрещя. Звукът напомни на Тиан за онази жена от размножителната палата, изгубила ума си. Гърчейки се, зверчето опита да откъсне шиповете от опашката си. По тялото му прелитаха цветове.
Тиан свали шлема, с което отвори веригата и притокът на енергия прекъсна. Тя докуца до Рил, когото смяташе за мъртъв. Странно, но изпитваше притеснение. Бяха прекарали заедно три месеца. Въпреки всичко, тя го харесваше.
Устните му бяха позеленели, а останалата част от кожата му бе придобила сив оттенък. Той дишаше. Занаятчията приседна до него. Колебаеше се дали да извика помощ. Рил не изглеждаше припаднал, по-скоро заспал. Създанието също лежеше по гръб, опънало крачка като мъртва котка. Но и то дишаше.
Това ли беше шансът й? С нестабилни крачки се доближи до вратата. Тя беше заключена, а пръстите на Тиан не притежаваха необходимата сила. Освен това преградата беше твърде масивна, дори не пропускаше звуци.
Младата жена се върна на масата си. Рил и съществото не бяха помръднали. Тя взе сферата: леко изкривена. Затова Тиан извади инструментите си и се зае да я възстановява. Хубаво беше отново да работи с ръцете си. Дори не беше осъзнавала колко й бе липсвало това. Приключила, тя легна на пода и задряма.
Беше сутрин, когато Тиан се събуди и отиде да нагледа Рил. Той отвори очи и се усмихна криво.
— Ти ми спаси живота — прошепна безкрилият.
— Живот за живот — отвърна тя далеч по-храбро, отколкото се чувстваше. — Надявам се помниш това.
— Да.
Рил погледна към клетката. Лиринкските усмивки винаги пораждаха притеснение, ала настоящата беше особено страховита.
— Смятам, че успяхме, Тиан.
Тя не отговори.
— Снизлет и риззик вече са едно.
Косъмчетата на ръцете й настръхнаха.
— Направих го, за да те спася. И себе си — промълви девойката.