— Оператор също не можем да си позволим да жертваме, макар че Ки-Ара вече се възстановява. Но дали той би могъл да управлява този кланкер?
— Да, ако включи контролера си вместо моя — каза Зимо, нервно пристъпващ от един крак на друг. Той взе ръката на Фин-Мах. — Моля ви. Тази машина е моят живот. Пък и може да се наложи да я задвижа, за да я освободя. В тази ситуация само аз ще мога.
— Така да бъде — каза Рустина, — стига да нямате възражения, Фин-Мах?
— Върви!
Ки-Ара внезапно засия, което немалко учуди Ниш. Зимо се спусна по едно от въжетата и меко се приземи върху бойната платформа. Вихрите продължаваха да изблъскват кланкера встрани от скалата, а тежестта на камъка го блъсваше обратно.
— Няма да е зле да побърза — каза Туниз, — иначе от кланкера му няма да остане нищо.
Зимо плачеше, докато оглеждаше щетите. Опита се да разплете въжетата, но това се оказа невъзможно, защото бяха изопнати от прекалена тежест. Направи опит да завърти кланкера, за да ги разсуче, ала вятърът не позволяваше.
— Какво ще прави сега? — почуди се на глас Крил-Ниш.
Зимо беше влязъл в кланкера и се бе настанил на операторското място. Краката на машината се раздвижиха. Предният чифт дращеше камъка.
— Хитро — оцени Туниз и закрачи назад, хванала въжето си. — Опитва се да завърти камъка около кланкера. За всеки случай хванете спирачните въжета.
Сториха го и зачакаха, напрегнати. Металните крака на кланкера блъснаха камъка и той описа пълен кръг около машината.
— Брилянтно! — възкликна следователят. — Още два пъти и ще е готов.
Зимо повтори процедурата. Този път му бяха необходими няколко опита, но в крайна сметка камъкът отново описа кръг. В този момент един от краката на кланкера се заплете в нещо.
— Не, назад! — кресна Туниз. — Ки-Ара, ти можеш да го освободиш. Дръпни силно в тази посока!
— Какво става? — провикна се Фин-Мах.
— Въжето на противовеса се омота около един от краката. Спри или ще скъсаш въжетата! — изрева механик Туниз към Зимо. — Ки-Ара, дърпай!
Но Зимо не чу, а Ки-Ара просто пусна въжето си. Краката на кланкера продължиха да се движат, при което се чу остър звук, въжето на противовеса се скъса и камъкът полетя надолу. Кланкерът също се понесе към земята, първоначално бавно, сетне по-бързо, освободил се от опъна на въжетата. Скъсаното въже изхвърча от макарите с плющене.
Кланкерът се превъртя във въздуха и с трясък се приземи с краката нагоре върху една от канарите. При сблъсъка се разцепи на две. Метални късове се разхвърчаха във всички посоки. Грохотното ехо бавно затихна.
Иризис докуца до ръба, опирайки се на патериците си, сетне поклати глава. На Ниш му се стори, че долавя слаба усмивка върху лицето на Ки-Ара, но когато се вгледа по-внимателно, за да се убеди, операторът вече се беше овладял.
Всички се спогледаха.
— Няма съмнение, че Зимо е мъртъв — каза Фин-Мах.
— Подобно падане надали е оставило здрава костица в тялото му — рече Туниз. — И какво правим сега?
— Със ски ще отидем обратно до ледените куполи — процеди следователят. — Ще инсталираме контролера на Ки-Ара в един от кланкерите и той ще го докара тук. И този път ще измислим начин да свалим проклетията цяла!
Гласът й беше леден. Несъмнено обмисляше обясненията, които трябваше да дава за поредното бедствие.
Ниш и Иризис се спогледаха.
— На твое място бих държала оператора под око — тихо каза тя. — Ки-Ара го направи нарочно.
— Да — отвърна механикът. — Той знае, че никога няма да му бъде поверен нов кланкер.
Това напомни на Ниш за собствената му вина. Ако той не беше принудил Ки-Ара, последният нямаше да изгуби кланкера си. Тиан и кристалът й също нямаше да бъдат изгубени. Когато се върнеха във фабриката и операторът бъдеше разпитан, глупавата постъпка на Крил-Ниш щеше да бъде разкрита. И тогава? Ниш бе обречен.
Отне им два дни да свалят новата машина в подножието на платото, през което време Ниш разполагаше с много поводи да очаква, че и този кланкер ще бъде сполетян от ориста на предишния си спускан събрат. Времето не се промени, оставаше си все така студено и вихровито. Носът на Крил-Ниш беше измръзнал. Същата съдба беше сполетяла и пръстите на Фин-Мах.
Най-сетне кланкерът стоеше готов за път, само че когато се качиха, той отказа да тръгне — заради студа маслото беше замръзнало. Последва такава снежна буря, че никой не виждаше на повече от педя около себе си. Поне сред околните дерета бяха намерили подпалки, така че можаха да се подслонят в една скална кухина и да запалят огън. Само това ги спаси.