— След всички престъпления, които си извършила, смееш да ми говориш за дълг?
— Няма по-голямо престъпление от предотвратяването на зачеване — цитира Иризис. Това бе една от купищата регулации, управляващи живота им.
Лицето на Фин-Мах стана тъй студено, че наблюдаващият от разстояние Ниш неволно потръпна.
— Аз съм безплодна! — просъска тя. — Единадесет целители се опитваха да ме излекуват, но не успяха. — Следователят притисна длани над очите си. — Повече от всичко на света исках да имам деца… И точно ти да ми се подиграваш… ти… ти…
И за ужас на Крил-Ниш следователят се разплака.
Иризис стоеше като гръмната. Това изясняваше всичко: стоманеното самообладание, всеобхватната студенина. Тя си припомни, че при онова лиринкско нападение Фин-Мах най-напред се бе погрижила за децата.
— Съжалявам — каза Иризис.
Следователят мълчеше.
— Наистина съжалявам — повтори Иризис. — Представям си как презирате измамница като мен.
— Не те презирам — отвърна Фин-Мах. — Съжалявам те, защото ти имаш всичко, а животът ти все така си остава празен.
Следващата постъпка на занаятчията бе напълно неочаквана: споходена от представител на онези редки импулси, които самата тя не разбираше, Иризис прегърна Фин-Мах и силно я притисна до себе си. Скоро по-ниската жена престана да се дърпа и зарови лице в дрехата й.
— Добре ще е да продължим предпазливо — каза Рустина — и да бъдем готови за всичко.
Събраха камъни за катапулта, които изсипаха в предназначената за това кошница в бойната кула. Туниз зае мястото на стрелеца. Ниш също се качи, въоръжен с късия си меч и копие. Продължиха с нормален ход, тъй като тракането на кланкера така или иначе не можеше да бъде заглушено. Прекосиха замръзналия поток и поеха нагоре по хълма към фабриката. Скоро щяха да излязат на пътя и да продължат по него. Ако бъдеха нападнати от засада, щяха да имат малък шанс, но пък в гората шансът се равняваше на нула.
Скоро достигнаха пътя, оставили хълма зад себе си. Фабриката ги посрещна с изкъртени порти. Отвъд стените имаше още щети, както и преспи с човешки бой. Но не се виждаха никакви следи.
— Изглежда се е случило отдавна — каза Туниз. — Тези преспи не са се образували вчера.
Слязоха от кланкера и продължиха пеш, наизвадили оръжия. Иризис докуцука до пещите и се върна, клатейки глава.
— Не са били запалвани поне от седмица.
— И ще бъде адска мъка да ги задействаме отново — вметна механик Туниз. — В тази например се е образувала буца желязо. Как ще я извадим?
Не откриха жива душа. Вътре почти отсъстваха следи от насилие. Нямаше тела, мястото не беше ограбено. Единствено кристалите от занаятчийския цех липсваха. В двора зад фабриката, едва огряван от оскъдни лъчи, злополучните преследвачи седнаха да се подкрепят.
— Изглежда е имало нападение и всички са избягали — отбеляза Ниш. — Макар че лиринксите са искали единствено кристалите.
— Или да спрат производствения процес — каза Фин-Мах, която вече се беше опомнила.
— Предполагам вие ще оглавите завода — обърна се към нея Иризис.
— Предполагам да. И никак не ми се иска да изоставям това място, защото това е най-добрата мина и най-добрата фабрика в района, само че не можем да останем тук сами. Ще се отправим към Тикси. Смея да твърдя, че именно там ще открием работниците и миньорите си. След като разбера какво се е случило, ще се посъветвам със скрутатора, ако успея да уредя скит. Освен това — тя снижи глас — ще трябва да направим нещо по въпроса с оператора ни.
— Не зная дали има доказателства… — поде Ниш. Той повдигна глава и видя, че Ки-Ара с бърза крачка се отдалечава.
— Не са нужни доказателства да го приберем на място, където вече няма да вреди никому! — яростно каза следователят.
Точно се надигаха, когато дочуха отдалечаващите се стъпки на кланкера.
— Какво го прихваща? — изкрещя Фин-Мах.
Крил-Ниш изтича към предната порта. Бойната машина вече не се виждаше.
— Дезертира — каза Иризис, потракваща към тях с патериците си. И избухна в смях.
— Какво му е смешното? — каза Ниш. — Сега се налага да вървим пеш до Тикси.
— Нима тази провалена експедиция можеше да завърши по друг начин? — отвърна Иризис, намести патериците си и пое надолу.