Пътят им ги отведе покрай мината и миньорското селище — и двете места бяха евакуирани. Тъй като времето беше меко, успяха да достигнат Тикси по здрач. Там ги посрещна хаос. Върху градските стени бяха издигнати шипове с бодлива тел, а портата бе усилена.
— Това не би удържало лиринксите за дълго — каза Туниз, когато влязоха в града. Тя се обърна и се загледа изпитателно към стените.
— Сигурно. — Ниш вяло крачеше край нея. В момента искаше единствено да си вземе една гореща вана. Възнамеряваше да лежи в нея, докато кожата му се отлюспи, след което щеше да се премести в меко легло и нямаше да става в продължение на седмица.
Иризис отдавна беше престанала да се смее. Патериците бяха ожулили кожата под мишниците й и тя тихо простенваше след всяка крачка.
Ниш се погрижи баща му да бъде настанен в странноприемница и му повика целител. Макар че перквизиторът все още беше замаян от продължителния прием на нига, механикът предупреди лекаря за особеностите на пациента. После намери тиха стая за все така затворилата се в себе си Юлия, даде нужните напътствия на слугинята, а след това пристъпи към останалите десетки неща, налагащи уреждане. Поне за градоначалника щеше да се погрижи Фин-Мах.
Най-сетне, някъде около полунощ, точно когато Ниш се беше съблякъл и топваше почернял от мръсотия крак в изстиналата вана, нечие копие потропа по вратата му.
— Крил-Ниш Хлар! Крил-Ниш Хлар!
— Да! — ядосано отвърна механикът.
— Градоначалникът ви вика.
— В момента се къпя. Скоро ще дойда.
— Той нареди да дойдете веднага.
Ниш тихичко изпсува.
— Ще ми трябват няколко минути да се облека.
— Не се бавете!
Крил-Ниш бързо се отърка с кърпа, за да свали поне най-горния пласт мръсотия. За каквото и да ставаше въпрос, външният вид беше от значение. В раницата си откри дрехи, които, макар и да не бяха чисти, бяха за предпочитане пред онези, които бе свалил преди малко. Още не се беше дооблякъл, когато войникът отново започна да тропа по вратата с дръжката на копието си. Ниш бързо бе поведен през улиците към имението на градоначалника. Там го въведоха в дребно помещение, претъпкано с хора. Имаше множество познати лица, например надзирател Грист и, изненадващо, Ейрин Мас. Иризис и Фин-Мах също присъстваха, както и (естествено) градоначалникът и някакъв дребен, слабоват мъж, когото Ниш досега не беше виждал. Въпросният дребосък седеше в единия край на масата. Дори градоначалникът като да трепереше пред него.
— Крил-Ниш Хлар! — оповести въвелият го слуга. Дребният мъж обърна тъмните си очи към новодошлия. Те бяха хлътнали, заслонени от една дълга вежда.
— Крайно време беше! — тросна се той. — Защо се забави толкова, механик Крил-Ниш?
— Трябваше да се погрижа за баща си, сър. Той е перквизитор Джал-Ни…
— Зная кой е проклетият ти баща! Сядай! Следовател Фин-Мах ми описа в общи линии как е протекло преследването ви. Изгубени четири кланкера и четиридесет войници. Срещу никаква полза. Дори не мога да проумея подобна некадърност. Всички вие заслужавате да се озовете на фронтовата линия.
Буквално можеше да се усети как събраните настръхват. Мъжът остави мълчанието да подчертава заплахата му, като междувременно впиваше погледа си последователно във всеки присъстващ. Ниш, който също не бе подминат, се опита да устои, но бе принуден да сведе очи. Веднага проличаваше, че този човек е свикнал да надделява над останалите и да изисква подчинение. Лицето му беше изключително слабовато и ъглесто, сякаш месото беше избягало, за да остави само кожа, кости и мускули. Страните бяха тъй хлътнали, че зъбите можеха да бъдат преброени. Дълга, рядка брадица подчертаваше остротата му.
— Безполезна пасмина. — Погледът му отново се спря на Ниш, седнал до Иризис. — Особено вие двамата! И защо се започна цялата тази бъркотия?
Те не отговориха, защото не разбираха въпроса.
— Заради развращението ви, ето заради какво! Заради вас двамата започна всичко. — Той въздъхна. — Работата ни далеч не е приключила. Загубата на Тиан е същинска трагедия. Удвоена от изчезването на онзи кристал. И за капак на всичко, операторът ви отвлича кланкер. Изобщо имаше ли някакво подобие на йерархия в жалката ви групица?
Всички мълчаха. Фин-Мах изглеждаше поразена.
— След като перквизиторът беше ранен, сър, аз поех командването. И също така поемам пълна отго…
Онзи я сряза с изсумтяване: