— Аз изпратих Джал-Ниш. Отговорността е моя. Не мисля, че онзи младеж ще успее да стигне далеч. Въпросът сега е: как да се измъкнем от тази каша?
Отново настъпи мълчание.
— Само колко сте инициативни! — Той нави брадата около пръста си и докосна косматата намотка с устни. — Не можем да изоставим фабриката. Няма да се оставим да ни сплашат. Производството ще бъде възобновено колкото се може по-скоро. Експлоатацията на мината също. Но ще е нужен нов отговорник.
Мъжът се замисли, засмукал брадата си.
През няколко стола от Ниш някой се надигна — едър мъж с яка гръд.
— Бих искал да…
— Сядай, надзирател Грист — каза гърчавият. — Механик Туниз, ти си една от малцината, проявили компетентност по време на цялото това фиаско. Теб назначавам за отговорник. Давам ти четиринадесет дни да възобновиш производството, след което ще очаквам нов кланкер на всеки две седмици.
Грист тежко се стовари на мястото си, първоначално невярващ, сетне вбесен.
— Това е невъзможно! — промълви Туниз.
— Аз мога да го направя, сър — обади се Грист.
— Много добре! Погрижи се да бъдеш най-добрият надзирател на всички времена, иначе ще си изгубиш главата. А ти, отговорник Туниз, ще откриеш начин да го направиш възможно. Ще разполагаш с всичко необходимо.
— Имам деца в Крандор, сър — тихо каза тя.
— Да не си ги изоставяла. — Той започна да гризе юмрука си. — След една година, ако фабриката покрие плана — всички норми, — ще те изпратя вкъщи.
— Благодаря ви, сър. — Туниз просия.
Той се извърна.
— Занаятчия Иризис. Известно ми е всичко за теб. — Яростният му поглед даваше основания на Ниш да очаква изпращането й на дръвника. — Включително това, че ръководиш занаятчиите си по-добре от всеки друг. Ти ще бъдеш и.д. майстор. Задачата ти е да изработваш контролери колкото се може по-бързо.
— В такъв случай ще са ми нужни още занаятчии и чираци — спокойно отвърна тя. Ниш се възхищаваше на самообладанието й: та тя би трябвало да очаква назначение за размножителната палата, в най-добрия случай.
— Ще ги имаш толкова скоро, колкото позволяват пътищата.
— И по-добра защита за фабриката и мината.
— В момента биват събирани зидари. Двеста войници пътуват насам. Пълномощното ти вече е подписано. Вземи го на тръгване. Давам ти време до края на седмицата да закупиш необходимото.
— Имам нужда от кристали — каза Иризис. — Лиринксите са опразнили запасите ни. Ще са ми нужни миньори, които да откриват подходящия тип кристал.
— Във вашата мина не работеше ли един старец… Джоейн? — попита слабоватият.
— Той е мъртъв. Всички останали миньори добиват метал.
— Бих могъл да ти изпратя и миньори, но ще е по-бавно, поне месец… Прекалено дълго…
— Имам предложение, сър — каза Иризис. — Ако желаете да го чуете.
Той повдигна половината си вежда.
— Когато бяхме в мината — продължи тя, — перцепторът каза, че може да вижда кристалите. Изглеждали й като стафиди в пудинг. Дали не бихме могли…?
— Вече започваш да се доказваш, майстор Иризис. Използвай я! Тя ще напътства миньорите.
Сега слабоватият мъж се обърна към Ниш.
— И стигаме до теб, Крил-Ниш Хлар. Какво да те правя?
Механикът се сепна, но този път успя да устои на погледа. Сякаш надничаше в шахта — очите на мъжа не издаваха нищо.
Онзи изсумтя:
— Докладваното ми за теб не беше изцяло отрицателно. Разбирам, че със следователя сте имали споразумение — относно откритото в лиринкските ледени куполи. Освен това притежаваш специфичен подход към перцептора. Впрочем къде е тя?
— В стаята си в странноприемницата — отвърна Ниш.
— Не е най-подходящото за нея място! Нека бъде прегледана. Ти върви да се доизкъпеш, момче, докато реша как би могъл да си ми от полза. Ако изобщо това е възможно!
Ниш се чувстваше раздразнен — Иризис бе възнаградена, а неговата съдба все още оставаше под въпрос.
— Юлия изисква специално отношение, сър. Може би ще е най-добре…
— Върви по дяволите! — изръмжа онзи. — Не ми казвай как да си върша работата, момче. Аз лично ще се погрижа за нея. Сега изчезвайте!
Всички побързаха да опразнят стаята, включително и градоначалникът, комуто тя принадлежеше.
— Подай ми ръка, Ниш! — помоли пребледнялата Иризис, докато слизаха по предните стълби.
— Какво има?
— Проклетите патерици ме ожулиха до кръв — промърмори тя.
Механикът я погледна любопитно.
— Питам за истинската причина.
— Ще бъда разобличена, Ниш, това е истинската причина. Не съм в състояние да направя това, което той иска от мен.
— Естествено, че можеш. Ти си идеален ръководител. Впрочем кой беше този човек?
— Ти, който толкова се хвалиш с връзките си, не знаеш?
— Не. Нямам представа.
— Това — тя направи драматична пауза — беше самият скрутатор. Ксервиш Флид!