— Осведомителите изискваме доказателства — важно заяви той. — Не празни догадки, родени от злоба.
— Ще получиш доказателства! — просъска Иризис. — А сега, миличък ми Ниш, изчезвай!
Той напусна стаята на Иризис физически задоволен, но далеч по-изнервен от преди. Ако тя решеше да го предаде, предстояха му страдания. И дотук с позицията на осведомител. Дотук с бъдещето. Щеше да бъде изпратен на фронта, където щеше да остане, докато някой лиринкс не го разкъса.
Иризис грешеше. Ниш наблюдаваше Тиан от месеци. В поведението й нямаше нищо съмнително. Девойката работеше ден и нощ, понякога разговаряше с онзи стар миньор, единствен неин приятел, и посещаваше майка си в Тикси. Това беше животът й.
Ако наистина имаше шпионин или саботьор, а изглеждаше, че има, трябваше да е друг. Може би дори Иризис, колкото и малко вероятно да изглеждаше това. Нямаше да му е лесно да открие изменника сред хиляда работници.
Но по-добре беше да не настройва Иризис срещу себе си. Ниш не можеше да си позволи врагове, особено такива с връзки като нейните. Той се върна на работното си място, сподирян от спомена за тялото й. С нея беше направил голям удар. Надали някога щеше да има по-красива партньорка. По-добре да се престори, че взема подозренията й за истина, да й предложи помощ в кариерата й.
Само че откриеше ли и най-дребното доказателство срещу Иризис, щеше да я унищожи. Не без съжаление, но без никакво колебание.
Пет
Казаното от Ги-Хад донесе огромно облекчение на Тиан, започнала да се съмнява в собствените си умения. Но след като изработени в други фабрики хедрони също отказваха, значи причината не се коренеше в лоша изработка. Дали врагът бе изнамерил начин да неутрализира действието им от разстояние, или ставаше дума за саботаж? Ако беше второто, как можеше един кристал да бъде повреден, а същевременно да изглежда непокътнат? Тиан никога не бе чувала за подобно нещо, останалите занаятчии — също. Така че все още не се бе измъкнала от неприятностите.
Докато всички обядваха, Тиан отново прерови стаите на майстора, този път в търсене на бележки по настоящия проблем. Не откри нищо. И също така не върна книгата на Нунар в скривалището. Още нямаше намерение да се разделя с нея.
Иризис я завари да заключва вратата.
— Какво правиш? — яростно изфуча русокосата.
— Опитвам се да разбера дали е възможно хедронът да бъде саботиран, а да не останат следи — отвърна Тиан и се отдалечи.
Нещо блесна в очите на Иризис. Тя остана загледана след дребната си съперница.
На Тиан й хрумваше само едно решение — да разгледа по-подробно дефектните хедрони, дори и ако с това ги разруши. Тя си окачи индикатора и посегна към първия кристал, но спря. Ами ако дефектите се разпространяваха? В гърлото й изникна буца при мисълта, че може да изгуби индикатора си. Не, не се осмеляваше да го излага на такъв риск. Вместо това тя извади схемата, която бе нахвърляла през нощта, и пристъпи към работа.
След три дни, включващи работа от зори до среднощ, Тиан беше готова. Изработеният от нея хедронов пробник се състоеше от две части. Първата представляваше сфера, изработена от медни жици, простиращи се по дължина, ширина и диагонал. Върху тях бяха нанизани малки топчета. Всяко от топчетата бе изработено от различни слоеве метал, керамика и стъкло. Сферата приличаше на орбитен модел.
Другата част представляваше шлем от емайлирани сребърни и медни нишки. От него се спускаха множество проводници, които, когато шлемът бъдеше поставен, обгръщаха главата й като паякови крачка. В предната си част приспособлението имаше отвор, предназначен да държи парче кристал.
Тиан разтвори сферата и постави вътре един от отказалите хедрони. Сетне вложи късче в гнездото на шлема, който постави върху главата си. Проводниците бяха хладни. Тя затвори очи, обгърна сферата с ръце и мушна пръсти между жиците, така че връхчетата на пръстите й да докосват страните на хедрона.
Занаятчията веднага усети нещо в сърцевината на кристала — дребна, нестабилна аура, мъглива и неясна, подобна на опашката на комета. Пръстите й започнаха да експериментират с разположението на топчетата: при някои подредби излъчването на хедрона се усилваше, при други се изгубваше съвсем. Тиан опита да завърти различни жици, сетне да промени ориентацията им спрямо компаса. И това не помогна. Изработеното от нея приспособление не беше достатъчно мощно, за да разчете аурата. Междувременно я сподиряше и неприятното усещане, че някой я наблюдава. Тиан отвори вратата на работилницата си, но фабриката си оставаше пуста.