— По-късно — простена той. — Сега съм прекалено изморен.
Тя заля врата му с ледена вода.
Ниш изквича и скочи от кревата.
— Какво по дяволите си въобразяваш, че правиш?
— Виж с какво се занимава Тиан сега! — просъска Иризис.
Крил-Ниш потри очи. Тя държеше контролер, удивително красива изработка. Или поне доскоро. Няколко от пипалата бяха счупени, а други бяха изкривени по начин, указващ скачане отгоре им.
— Какво се е случило с този контролер?
— Завистливата крава Тиан го е повредила, ето какво.
— И защо й е да прави това? — Ниш не можеше да повярва, че някой умишлено би разрушил такава красота, още по-малко Тиан.
Иризис седна на леглото му, притиснала контролера към гръдта си. Строшените му крайници се поклащаха.
— Приключих го едва вчера! — Устната й трепна. Тя извърна лице, явно засрамена от липсата си на контрол. — Изработката му ми отне месец. Това е най-добрият ми контролер досега. Дойдох по-рано, за да му поставя хедрон, само че контролерът го нямаше. Намерих го зад вратата на работилницата на Тиан — в това състояние.
— В кантората денонощно има пазач. — Ниш потри тила си, който все още негодуваше от ледената вода. — По-добре говори с…
— Говорих! Тиан е единствената занаятчия, която е останала в халето след като съм си тръгнала. Тя работи за врага. Трябва да я спреш, Ниш. — Иризис се приближи към него.
Топлият й дъх породи разсейващи мисли. Механикът се извърна.
— Може да е било инцидент.
— Не говори глупости, Ниш. Беше в нейната кабинка. Не се е озовал там самичък. Тя е унищожила контролера ми, точно както е саботирала и предишните.
— Това е трудно за вярване.
— И какво ще е нужно, за да се убедиш? — изфуча жената. — Да разруши фабриката пред очите ти?
— Нужни са доказателства! — тросна се Ниш. Копнееше да си го върне на Тиан, само че осведомителите трябваше да се придържат към правилата. Баща му никога не би му оказал доверие повторно, ако Ниш обвинеше човек, който впоследствие се окажеше невинен. Особено ако въпросният човек беше най-добрата занаятчия във фабриката.
— Върви и говори с пазачите — настоя с леден тон Иризис.
— Ще го сторя.
— Пфф… Ти тайно си влюбен в нея. Не искаш да я разобличиш.
Ниш излезе и тръгна да търси пазача, който бе дежурил през въпросната нощ — постът се намираше близо до халето на занаятчиите. Откри го в трапезарията — оказа се жена, която го гледаше отвисоко — и обясни случилото се.
— Никой не е влизал там по време на моята смяна — отвърна с досада дежурилата. В крайна сметка той бе някакъв си механик.
Ниш бе принуден да повярва на думите й, макар че делото можеше да бъде сторено само за няколко минути — докато тя е била в тоалетната, клюкарствала е с колега или се е греела край пещите. Никой не надзираваше охранителите.
Дневният дежурен, който разговаряше с надзирател Грист, също бе видял единствено Тиан да влиза в отделението, а след нея Иризис.
— Вратата ми беше оставена отворена — рече надзирателят. — Ако някой беше минал, щях да го видя.
— Къде е Тиан сега? — обърна се Крил-Ниш към Иризис, която тъкмо излизаше от занаятчийското помещение.
— Пак е излязла някъде. Ела.
Ниш я последва към предната порта.
— Къде е отишла?
— Откъде бих могла да зная?
Двамата попитаха портиера Нод.
— В мината е — рече им той.
— Тя непрекъснато се мъкне там — отбеляза Иризис. Двамата с Крил-Ниш сега вървяха на открито.
— Трябва да подбира най-добрите кристали.
— Ти си глупак, Ниш! Там се среща с някого, комуто продава тайните ни.
— Не ме наричай глупак — студено рече той. — И никога вече не ме наричай с това глупашко прозвище. Казвам се Крил-Ниш.
Яростта му я накара да трепне. Иризис направи крачка назад и пое ръката му.
— Извинявай. Не исках да те обидя, Крил-Ниш. Ела, за да се убедиш в правотата на думите ми.
Двамата изникнаха от дърветата навреме, за да видят как Тиан се появява от входа на галерията и поема към миньорското селище. Иризис и Ниш я последваха, като внимаваха да се държат на безопасно разстояние.
— Къде отива тя? — попита механикът.
— В дома на стария Джоейн, предполагам.