Тя отново се обърна.
— Ти наистина го вярваш, Ниш! За нея мислиш повече, отколкото за мен!
— Гнусна манипулаторка! Как смееш да ме използваш?
— Ти я обичаш — изрече подигравателно Иризис. — Хлътнал си по кравата.
— Презирам я, но не толкова, колкото презирам теб. Не ме лъжи, Иризис. Отричаш ли, че си го направила?
Жената не каза нищо. Крил-Ниш впери поглед в очите й, но тя не се извърна.
— Не можеш да отречеш, нали?
— Не съм длъжна да ти давам обяснения, Ниш.
— Наистина си го направила!
— Нямам какво да кажа.
— В този случай ще изпълня дълга си на осведомител и ще отнеса доказателствата на Ги-Хад.
Тя рязко издърпа ръката си.
— Ако го направиш — бавно отвърна Иризис, — не си мисли, че ще си замина тихомълком. Татенцето ти ще узнае всичко за словоохотливостта ти след сношение и как си се съгласил да ми помогнеш да отстраня Тиан и да се сдобия с майсторска степен. Това ще означава край и на твоята кариера, бивши ми осведомителю.
Ниш знаеше, че тя е способна да го направи. Дори и по някакъв начин да успееше да се измъкне от обвиненията й, хоризонтите на бъдещето му щяха да бъдат остро стеснени. За връзката им вече бе започнало да се говори из цялата фабрика. Сътрудничеството му с Иризис можеше да бъде обърнато в измяна. И двамата имаха какво да изгубят.
Конкретно Крил-Ниш щеше да изгуби всичко, докато в обратния случай имаше какво да спечели. Нейното семейство притежаваше голямо влияние, почти равностойно на неговата собствена фамилия. Щеше да бъде добър съюз, към който на всичкото отгоре се прибавяше и смайващото й тяло.
Но ако тя стоеше зад саботажа, трябваше да я разкрие.
Крил-Ниш реши да изпълни дълга си.
— Не ме е грижа! Мразя Тиан, но предпочитам да умра, отколкото да помогна на врага. — Той се постара да изглежда непреклонен.
— Така да бъде. Признавам, че аз отрязах страницата от дневника и я скрих, но го направих заради онова, което тя ми причини.
Ниш бавно си пое дъх. Това не улесняваше нещата.
— А умишлено унищожения контролер?
— Не говори глупости! — Тя неумолимо се втренчи в него.
Изглеждаше, че Иризис казва истината. Но пък Ниш вече знаеше колко умело можеше да лъже тази жена.
— Закълни се!
— Кълна се — поде тя със спокоен глас — в Историята на семейството си, че нямам нищо общо със саботажите.
Крил-Ниш все още не беше убеден, но нямаше друг избор, освен да приеме думата й.
— Тогава чие дело са?
— На Тиан! — скръцна със зъби тя. — Защо отказваш да погледнеш към доказателствата? Нищо от думите ми не изменя фактите. Сам чу пазачите — няма кой друг да бъде.
— Въпреки всичко трябва да кажа на Ги-Хад, че си отрязала страницата.
Иризис реагира като зашлевена. Насочи големите си очи към него. На една от миглите й блестеше сълза. Младата жена неуверено пристъпи напред, повдигайки се на пръсти. Гърдите й трепнаха. Копчетата на блузата й мистериозно се бяха оказали разкопчани. Но Ниш нямаше намерение да се поддава на тъй стара уловка.
— Моля те, Крил-Ниш! — Иризис умоляващо протегна ръце към него.
Той скръсти своите, полагащ отчаяни усилия да овладее тялото си. Почти незабележимо движение с бедра накара панталоните й да се свлекат до глезените. Само колко красиво беше тялото й!
— Нима ще им позволиш да ме убият с такава жестокост? Те ще ме изкормят, ще окачат вътрешностите ми, а с късовете, на които ще ме насекат, ще нахранят мършоядите. — Второ движение я остави напълно гола и беззащитна пред него. — Нима това заслужава подобно нещо? — Всяка от дланите й намери по една гръд.
Ниш се хвърли отгоре й и двамата се съешиха направо на пода. Когато се отпуснаха отмалели, задъхани и изпотени, Иризис отвори очи. Бяха толкова сини.
— Мисля, че открих решението и на двата ни проблема.
— Нима?
— Според теб Тиан невинна ли е, или виновна?
— Не зная — морно рече Крил-Ниш.
— И все пак?
— Предвид доказателствата, склонен съм да мисля за нея като за виновна.
— Тогава ми позволи да я спра. Ако нещо се случи с нея…
Той рязко я избута.
— За какво говориш? По-добре да не е това, за което си мисля.
Въпреки горните си думи Ниш би направил почти всичко, стига да беше гарантирано, че последствията ще му се разминат.