Иризис го придърпа обратно.
— Тя е предала родината си, теб, мен! Погинали са войници, унищожени са кланкери. Аз също зная дълга си, Ниш. Трябва да се отървем от нея за доброто на войната.
Нещата започваха да ускоряват ход прекалено бързо.
— Но… фабриката не може без нея.
— Имаш ли представа колко занаятчии има само в тази провинция?
— Всъщност не.
— Над хиляда! Ако нещо се случи с нея или пък с мен, която и да е от двете ни би могла да бъде заменена още утре.
— Не знаех, че са толкова много — каза Ниш.
— Но е така.
— Отричаш ли, че тя е добра занаятчия? — Самият той очакваше отричане.
— Тиан е много талантлива. И тъй като съм честна с теб, ще ти кажа, че тя е по-добра от мен. Но тя използва тези си таланти срещу нас, Ниш. Тя помага на врага.
— Това не ми харесва.
— Защото я обичаш.
— Не съм влюбен в нея! Но…
— След всичко това, което тя ти наговори онзи ден? Никой истински мъж не би търпял подобно нещо.
Той все още се колебаеше.
— Решавай, Ниш. Ако застанеш на нейната страна, повече никога няма да ме имаш. Е, какво ще бъде?
— Мразя Тиан за това, което ми причини — каза той. — Ако се намерят доказателства срещу нея — истински доказателства — ще ти помогна да я унищожиш.
— И няма да кажеш на Ги-Хад, че аз съм отрязала страницата?
Ниш отново потъна в големите сини очи.
— Не — рече механикът.
Останалата част от деня Крил-Ниш прекара в отчаяни размишления за ситуацията, в която се беше забъркал. Укриването на доказателства беше сериозно престъпление. Ако се окажеше, че е преценил Иризис погрешно, това щеше да докара падението му.
Седем
По време на обратния път Тиан размишляваше над забележката на Джоейн, че извадените и застояли кристали стават безполезни. Без да обръща внимание на случващото се около нея, занаятчията събра шепа кристални отломки и ги разхвърля на различни места из фабриката, за да изпита ефектите от подобно излагане. Не й се налагаше да ги крие, тъй като те по нищо не се отличаваха от останалите кварцови късчета.
На път за работилницата си тя намина през библиотеката, за да погледне Великите сказания. Тези книги, двадесет и девет на брой, представляваха най-въздигнатите моменти от Историите. От всяко дете се очакваше да ги познава. Тукашните копия бяха подвързани в червена кожа, украсена с месинг, и бяха прикачени към лавиците с месингови вериги. Тиан ги разгледа една по една. Всички си бяха на мястото. Липсваше само една — двадесет и третата. Сказанието за огледалото.
Тя отиде при библиотекаря, възрастен мъж с мраморна плешивост, петнисти ръце и вечно воднясали очи.
— Здравей, Гарлис — поздрави Тиан. — Търся едно от Великите сказания.
— Всички са на рафта. — Той не повдигна очи от каталога си.
— Не, една книга липсва. Сказанието за огледалото.
Гарлис рязко повдигна глава, отвори уста и отново я затвори. Приличаше на човек, измъчван от внезапна болка. Влагата в очите му се учести.
— Няма такова Сказание!
— Става дума за двадесет и третото. Трябва да…
— Няма! — просъска той. — И ако продължиш да говориш за това, ще трябва да спомена името ти в доклада за скрутатора.
— Извини ме за безпокойството — рече Тиан и излезе. Значи Джоейн беше прав. Но защо това Сказание е било оттеглено?
Точно на прага на занаятчийското хале Тиан я повикаха в кабинета на Ги-Хад. Отговорникът се беше настанил зад бюрото си. Посрещна подчинената си с мълчание, разтеглило се, докато тя затвори вратата и се настани на стола в отговор на отсечен жест от негова страна.
— Искали сте да ме видите, отговорнико?
Хлътналите му очи приковаха нейните.
— Да, заради това! — Ги-Хад с трясък стовари контролер върху бюрото си.
Тиан се сепна. Това бе контролерът, над който Иризис бе работила в течение на последния месец. Ала устройството бе до такава степен очукано, че поправката му бе невъзможна.
— Как се е случило подобно нещо? — попита Тиан, докато вземаше контролера.
— Иризис обвинява теб — безизразно заяви заводският.
— Мен? — полугласно рече занаятчията. — Защо ми е да правя подобно нещо?