— Моята глава е по-малка.
Иризис придърпа паешките проводници надолу, сетне посегна към сферата, в която все още бе вложен хедронът, който Тиан беше изследвала по-рано. В мига на допира й кристалът в шлема блесна ослепително. Чу се пукот, придружен със съскане. Иризис изпищя, рязко свали шлема от главата си и го хвърли на масата.
— Добре ли си? — Тиан не разбираше случилото се.
Иризис се олюля като пияна. Погледът й също притежаваше сходни характеристики. Пръстите й яростно разтриваха слепоочията. Кожата под кристала се бе зачервила и покрила с мехури. Няколко руси кичура бяха обгорени.
Очите на Иризис си върнаха фокуса. Шамарът й бе нанесен със замах и повали Тиан.
— Гнусна крава, направила си го нарочно. Стой настрана от мен, чу ли?
Тиан се отдръпна, разтривайки бузата си.
Иризис скочи като тласната от пружина. Изглеждаше ужасена — рядка за лицето й мимика. Какво й бе причинил уредът?
— Тази гадория е покварена също като теб, Тиан. Няма да имаш никаква полза от нея.
— Ти не можа да го разбереш — възрази Тиан. Не се въздържа, защото рядко й се удаваше да има последната дума в спор с Иризис. — Може би ти ще бъдеш тази, която ще свърши в размножителната палата.
— Хора като мен не ги изпращат там! — просъска Иризис. Тя бе изключително чувствителна към всички подмятания относно занаятчийските й умения. — Ние си намираме подходящ партньор и живеем сред лукс. Радвай се на фабриката, докато можеш, Тиан. Няма да останеш дълго тук.
На Тиан, чието потекло съдържаше редица горди и независими жени (без отклонението, представлявано от майка й), й се прииска да се нахвърли върху надутата събеседничка и да й издере очите. Но успя да се овладее и само затръшна вратата в лицето й. В рамките на няколко дни вече се беше сдобила с двама врагове. Въпреки недостига на мъже, Тиан не се съмняваше, че Иризис ще успее да се уреди. Такива като нея винаги се уреждаха.
Тези контролери щяха да решат съдбата на Тиан. Ако успееше да узнае причината за повредата им и съумееше да разреши проблема, позицията й щеше да се укрепи. Ако не, беше обречена.
Никога не би се примирила с размножителната палата. Това учреждение служеше не само за пропаганда, но също и като начин за впрягане на жените, по един или друг начин провалени или неуспели да си намерят партньор заради безбройните избити мъже. Цели поколения бяха останали да лежат завинаги на бойното поле.
Сега беше невъзможно да се работи. Докато заключваше вратата си, Тиан зърна Ниш, облегнат на стената край кабинетите. Навярно събираше улики, които да предостави на баща си. Примката около нея се затягаше.
Тиан отиде в стаята си и тъй като беше прекалено потресена, за да се храни или мие, тя хвърли дрехите си в коша, мушна се между хладните чаршафи и се сви на топка. След използването на хедрон винаги я спохождаха фантастични видения, сякаш мислите й оставаха близо до ефира, провеждащ енергийните полета. Тиан се надяваше, че тези й сънища ще й помогнат да избяга от гнетящата я действителност. Никога не бе изпитвала по-силна нужда от тях.
Този път й се присъни непознат свят, мрачна земя, осветена от огромна оранжева луна, която не беше земната. Черна трева се извиваше под съсъка на вятъра. Мазни блата петняха пейзажа, а сред тях надничаха сини, черни и лилави цветя, леко светещи сред мрака.
Тиан беше застанала на балкон и бе загледана в лъскавите като стъкло планини, бодящи на запад. Чувстваше как сърцето й блъска силно в гръдния кош, а кожата й е настръхнала. Пръстите й стискаха парапета до болка. Зъбите й също бяха стиснати. Чувстваше как те скърцат. Защо беше толкова изплашена?
Тих грохот се зароди в тишината, наподобяващ гръм, но някак по-земен. Звуковите вълни се предаваха през твърдта. Вятърът разнасяше мъгла край лицето й, ала тази мъгла миришеше на сяра. Очите й се насълзиха.
Тя обърса сълзите си. Продължаваше да гледа назъбената планинска верига. Осъзна, че очаква нещо да се случи. Започна да брои ударите на сърцето си: един, два, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет. И обратно. Все още броеше, когато я прекъсна огромна експлозия в средата на планината, блясък, който освети небето. Жълти сияещи кълба изхвърчаха във въздуха, за да променят цвета си по време на параболата — оранжев, сетне червен.
Още експлозии осветиха изригващите облаци. А облаците се издигаха все по-високо, за да образуват форми, приличащи на стиснати юмруци, наковални, гъби. Мълнии раздираха мъглите. Нямаше гръмотевици, никакъв звук. Само вятърът продължаваше да съска сред и над тревата.